Ефективна ли е хомеопатията при лечение на рак?

By Manfred Mueller | The American Homeopath Volume 18, 2012
(статията е публикувана със значителни съкращения)

В статията е направен преглед на публикации за лечение на ракови заболявания с хомеопатия, публикувани през последните години в PEER – наблюдавани научни списания.

През 2007 г. в научния обзор „Доказателства – Научни изследвания за хомеопатично лечение на раковите заболявания”, публикуван в The American Homeopath, ние направихме следния извод:

„Хомеопатичните лекарства оказват биологично действие върху рак – ин витро и ин виво, при животни и хора, при ниски и високи потенции. След като традиционното лечение на рак е свързано с тежки и понякога фатални странични ефекти, а хомеопатията е безопасна и няма такива си струва и дори е спешно да се проучи и осигури хомеопатично лечение на рак и други заболявания.“

Хомеопатичното лечение на рак има голям потенциал, защото е безопасно и същевременно сравнително често дава положителни резултати в клиничната практика. За съжаление има голямо объркване сред много изследователи за ключови концепции в хомеопатията. Обръщаме внимания и на факта, че проучванията за лечение на рак с хомеопатия досега изследват действието на високите разреждания, а не ефективността на хомеопатичното лечение. Това трябва да се има предвид, докато четете този материал.

Трудности при проучването на хомеопатичното лечение на рак.
В статия на професор Е. Ернс се коментира сериозната липса на рандомизирани, контролни проби при хомеопатично лечение на рак; наличните такива проби са само за ракова палиация и подкрепяща терапия. В статията се описва, че хомеопатичните потенции са разреждания над числото на Авогадро. Пропуснато е да се отбележи, че в световен мащаб се използват само 25% разреждания на хомеопатични лекарства над числото на Авогадро.

Освен критиките към хомеопатията има и други причини за редките изследвания при хомеопатичното лечение на рак. Клиничните проучвания за недоказани терапии за лечение на рак като хомеопатия, са скъпи и има законови пречки пред тях. В 30 щата в САЩ има забрани за използване на недоказани терапии за рак. Рядко се одобряват клинични експерименти за непроучени лечения на рак като хомеопатичната терапия.

Същевременно правителството и професионалните организации продължават да подкрепят химиотерапията, лъчетерапията и хирургията като единственото одобрено лечение, независимо от тежките увреждания и ниските терапевтични ефекти. Заради законовите ограничения, по-голяма част от хомеопатични проучвания се провеждат в лаборатории – изследване на ефектите от хомеопатичните лекарства ин витро в клетъчни линии, или ин виво в опитни животни с предизвикан рак. Това обяснява оскъдните рандомизирани, контролни клинични проучвания.
Все повече пациенти по света избират хомеопатичното лечение като допълващо или алтернативно на конвенционалната терапия. Проучванията показват, че когато нямат достъп до специализирано хомеопатично лечение, пациентите се снабдяват и лекуват себе си и близките си с хомеопатия, дори без подходящо обучение.

Програма за най-добри практики (BEST CASE SERIES PROGRAM)
В Индия, където хомеопатията е медицинска терапия, одобрена от държавата, хиляди ракови пациенти се лекуват с хомеопатия; клиницистите докладват, че при около 1/5 от пациентите туморът напълно изчезва и другите се подобряват значително след хомеопатично лечение.

През 2008 изследователи от PBH RESEARCH FOUNDATION, Калкута, Индия, публикуват доклади за лечението на няколко случаи на белодробен и езофагиален карцином, които преди повече от десетилетие са представени пред Националния раков институт в програмата за най-добри практики. В тях се съдържат патологични и радиологични доклади за 14 пациенти с малигнени тумори, лекувани по Банерджи протокол до пълно изчезване на туморите.

Проведеното лечение се различава от класическия хомеопатичен метод, защото преференциално са използвани лекарства, показали ефект в голям брой клинични случаи вместо чрез индивидуализация на подобието на симптоми. Този подход е оправдан при рака, поради липсата на симптоми (индивидуални) и тежестта на болестта. Такива състояния се класифицират като едностранни болести от създателя на хомеопатията – д-р Самуел Ханеман. От 1991 г. Националният раков институт провежда оценка на комплементарни и алтернативни методи, които се оценяват по същите строги критерии както и конвенционалните.

Изследвания на хомеопатични потенции
През 2010 г. проф. д-р Димфел, Германия, показва, че ефектът на ниските потенции може да се види на ЕЕГ. Използвайки лекарство на фирма Heel, той измерва мозъчните вълни чрез ЕЕГ, за да определи въздействието на лекарството.
В Индийския технологичен институт е проведено проучване с помощта на нанотехнологии на много високи потенции. Използвани са лекарства от метален произход от надеждни производители. Чрез електротрансмисионна микроскопия, електронна дифракция и химичен анализ чрез индуктивно свързана атомно-плазмена спектроскопия за първи път се демонстрира наличието на физически частици под формата на наночастици и техни агрегати във високоразредените разтвори (30С и 200С).

Терапия с ниски дози за напреднал рак
Д-р Сати от Департамента по радиационна онкология, Albany Medical Centre, NY, коментира, че има световна тенденция за използване на ниски дози при терапия на сериозни заболявания, като напр. напреднал рак. Малка доза от предписаното лекарство често се назначава продължително на определени интервали (Метрономична терапия) като стандартна терапия или като поддържаща терапия за дълго време. Той говори за феномена "хормезис" – наблюдение, че токсините в ниски дози могат да предпазят организма от увреждащите дози на същия токсин. Нужни са допълнителни проучвания, за да се определи потенциалът на нискодозираната, метрономична терапия за лечение на хронични и усложнени заболявания. В заключение той посочва, че новата метрономична терапия с ниски дози ще има много голям ефект при лечението на хронични заболявания навсякъде по света.

Антираков ефект на хомеопатичните лекарства при лабораторни животни и клетъчни култури
В Изследователския център Амала, Индия, са изследвали антираковите и инхибиторни ефекти на няколко хомеопатични лекарства върху плъхове с чернодробен карцином и мишки със саркома. Назначени са 4 лекарства, често използвани за лечение на рак – Ruta graveolens, Hydrastis canadensis, Lycopodium clavatum и Thija occidentalis в потенция 200C.

Изследователите са проучили ефекта на Ruta graveolens 200C и Phosphorus 1M при мишки със сарком. Същата група изследователи (Preethe еt al.) са правили изследвания на Ruta graveolens 200C и на метанолов екстракт на Ruta graveolens. Те установяват антитуморна активност на това лекарства при тумори при мишки и асцит, като усможнение на раковото заболяване, включително при лимфом на Далтън и сарком на Ерлих. През 2005 г. изследователският екип Phatak et al. доказва, че Ruta 6C предизвиква селективно смъртта на ракови клетки от мозъчен тумор и води до нестабилност на теломерите.

Друго проучване (Kumar et al., 2007) открива, че потенцираните хомеопатични лекарства забавят развитието на тумора и осезаемо намаляват повишените нива на ензимни маркери, което се вижда от морфологични, биохимични и хистопатологични данни. От четирите лекарства Ruta graveolens 200C показва най-силно инхибиращо действие върху развитието на чернодробния тумор. Лекарствата Ruta 200C и Phosphorus 1M намаляват разпространението на саркома и увеличават продължителността на живот на мишките с тумор.

В друг опит изследователите от Амала институт (Sunila et al.) докладват за антитуморна и антиметастатична активност на Ruta graveolens 200C и Hydrastis canadensis 200C при трансплантирани тумори на мишки. Изследваните хомеопатични лекарства значително увеличават продължителността на живот на мишките със сарком и лимфом и в 95,6% и 95,8% намаляват обема на солидните тумори на 31-я ден от въвеждането на тумора. Лекарството Hydrastis canadensis 1M даден орално, значително инхибира растежа на развити, солидни тумори и увеличава продължителността на живот. При 9 от 15 животни с развити тумори се наблюдава изчезване на тумора след лечение с Hydrastis 1M.

Авторите посочват и антиметастатичната активност на лекарствата Thuja occidentalis 1M, Hydrastis canadensis 1M и Lycopodium clavatum 1M при животни с меланом. Доказателство за това е инхибирането на туморната формация в бял дроб, морфологичен и хистопатологичен анализ на бял дроб и намалени нива на клетъчния маркер за пролиферация gamma-GT в серум.

В следващ опит на същата група (Sunila et al., 2009) се изследва цитотоксичния ефект на 10 потенцирани лекарства в разреждане 30C и 200C, сравнен с активността на техни майчини тинктури, при лимфомен асцит, саркомен асцит, клетъчни линии на белодробен фибробласт (L929) и яйчник на китайски хамстер. Също така се оценява и способността на динамизираните лекарства да предизвикат апоптоза и тяхното влияние върху експресията на гените по време на апоптоза. Авторите заключват, че динамизираните лекарства инхибират образуването на клетъчна колония и Thuja occidentalis, Hydrastis canadensis и Carcinosinum във високи потенции предизвикват апоптоза. Майчините тинктури също показват значителен цитотоксичен ефект.

Изследвани са Ruta graveolens 200С, Carcinosinum 200С, Hydrastis canadensis 200С, Thuja occidentalis 200С, and Thuja occidentalis 1M за способността им да предизвикват апоптоза, като се наблюдава морфология, ДНК анализ и експресия на гени на апоптозата. Ruta graveolens 200С предизвиква морфлогични промени в клетки на лимфом. Апоптозата е един от механизмите на действие на хомеопатичните лекарства за намаляване на тумора. При сравнение на действието на потенцираните лекарства и майчините тинктури се установява, че те имат близки ефекти.

В Лабораторията по цитогенетика и молекулярна биология на Университета в Каляни, Индия, д-р Банерджи и сътрудници изследвали ефективността на лекарството Chelidonium majus 30С и 200С при изкуствено предизвикани чернодробни тумори и хепатоксичност при плъхове. Плъховете са разделени на 6 подгрупи като на 30, 60, 90 и 120 ден са оценени различни биомаркери за токсичност и патологични параметри. Учените откриват, че хроничното хранене с p-диметиламиноазобензен и фенобарбитал повишават нивата на аспартат аминотрансфераза /АСТ/, аланин аминотрансфераза /АЛТ/, гамаглутамил трансфераза, лактат дехидрогеназа, триглицериди, холестерол, билирубин, креатинин и намаляват нивата на глутатион, глюкозо-6-фосфат дехидрогеназа и каталаза. Установяват се статистически значими разлики в тези параметри между третирани животни и позитивната контролна група. Авторите заключават, че и двете потенции на Chelidonium проявяват антитуморен и антиоксидативен ефект срещу изкуствено предизвикани тумори и хепатотоксичност при плъхове.

Изследователски екип от Университета в Каляни (Bhattacharjee et al.) доказва експериментално, че Natrium sulphuricum 30С самостоятелно или в комбинация с Carcinosinum 200С намалява чернодробните тумори. Периодичната употреба на Carcinosinum, заедно с Natrim sulphuricum, носи допълнителни ползи срещу генотоксичността, хепатотоксичността, цитотоксичността и оксидативния стрес, предизвикани от карциногените при хепатокарциногенезата. Това изследване потвърждава наблюденията на клиницистите, използващи хомеопатия.

В същия университет е направено друго проучване (Patak et al.) на лекарството Lycopodium clavatum 200C, което е често използвано за лечение на рак на черен дроб, и е установена антиракова активност при мишки с предизвикан чернодробен рак. Lycopodium 200С намалява цитогенетичните увреждания, предизвиквайки позитивни изменения във всички патологични, биохимични фактори и в клетъчната жизнеспособност.

В Тексаския университет, Хюстън, изследователи от Програма за интегративна Медицина, Департамент за молекулярна патология и Департамент за онкология, проучват 4, често използвани хомеопатични лекарства за лечение на рак – Carcinosinum, Phytolacca decandra, Conium maculatum и Thuja occidentalis, за цитотоксичен ефект срещу две човешки клетъчни линии на аденокарцином на млечна жлеза. Откриват, че лекарствата предизвикват цитотоксичен ефект чрез забавяне цикъла на клетките и апоптоза. Тези ефекти се съпътстват и от променена експресия на регулиращите клетъчния цикъл протеини. Авторите заключват, че техните открития демонстрират биологична активност на хомеопатичните продукти в свръхразредени дози и препоръчват допълнителни преклинични и клинични проучвания. Също така посочват, че пациентите, които идват в Клиниката по интегративна медицина вече използват хомеопатия или искат да я интегрират към конвенционалната си терапия. Като цяло има голям интерес от страна на пациентите към хомеопатично лечение на рак.

В Изследователска лаборатория за възпалителни и неопластични клетки, Медицински факултет Мурсия, Испания, са тествали т.нар. "Бразилски комплекс" – комбинирано лекарство – хомеопатия и имунен модулатор, използвано за пациенти с отслабена имунна система. Наблюдавали са "ин витро" взаимодействието на миши лимфоцити и макрофаги с меланомни клетки в присъствие и отсъствие на лекарство. В присъствие на лекарството се увеличава антираковата активност на лимфоцитите и макрофагите срещу агресивния меланом. Тези резултати показват, че нетоксичните терапии с "Бразилския комплекс" са обещаващ алтернативен подход за лечение на меланом. Авторите посочват, че такива терапии могат да увеличат ефективността на конвенционалната терапия, подобрявайки имунния отговор срещу туморните клетки.

Заключение
Лабораторните изследвания ин витро и ин виво показват, че хомеопатичните лекарства имат капацитет да намаляват размера на туморите и да предизвикват апоптоза. Хомеопатичното лечение е ефективно и като комплементарна терапия за страничните ефекти от конвенционалната ракова терапия. Това потвърждават наблюденията от клиничната практика – когато хомеопатичните лекарства са подбрани съгласно индивидуалните особености на пациента и патологията и назначени в подходящи дози, хомеопатичната терапия е ефективна при лечение на всички видове рак и левкемия, както и при увреждащите странични ефекти на конвенционалната терапия.

За 200 години от съществуването на хомеопатията са открити над 400 лекарства за лечение на рак. Много малка част от тях са били обект на научно изследване досега. Следващата голяма стъпка в проучването на хомеопатично лечение на рак са "двойно слепите", плацебо контролирани, рандомизирани клинични проучвания.
Има все по-голям интерес и настояване от страна на пациентите за достъп до хомеопатично лечение на рак, както и за други алтернативни методи. Затова е важно да се продължи с проучването и осигуряването на качествено, хомеопатично лечение на рак за тези, които искат да го получат.

Посетете сайта на The Homeopathic college, където ще намерите пълния текст на статията на английски с библиография:
www.thehomeopathiccollege.org/cancer-treatment/homeopathy-effective-cancer-treatment/
Превод: Мирослава Делчева – Пепелджийска

Хомеопатично лечение на ракови заболявания

http://www.d-rmario.com/?p=1364. Сайт на д-р Марио Янакиев "Природна медицина за деца, майки и бащи".

Фактори за предотвратяване на рака. III. Прекъсване на снабдителните линии на рака

През 60-те години на XX в. медицинският офицер от американските военноморски сили д-р Джуда Фолкман стига до заключението, че раковият тумор не може да расте, ако не успее да отклони кръвоносни съдове за собствена употреба. Никоя жива клетка не може да оцелее, без да е в контакт с мъничките кръвоносни съдове, наречени капиляри. Капилярите доставят необходимите на клетката кислород и хранителни вещества и отнасят от нея отпадъчните продукти от клетъчния метаболизъм. Раковите клетки също имат нужда от внос на храна и износ на отпадъци. Следователно, за да оцелеят, туморите трябва да са дълбоко инфилтрирани с капиляри. Но тъй като туморите се разрастват с голяма бързина, новите кръвоносни съдове също трябва да изникват бързо. Фолкман нарича този процес „ангиогенеза“ – раждане на нови кръвоносни съдове. В крайна сметка той стига до извода, че един от методите за борба с разрастването на раковите клетки е да им се попречи да си присвояват кръвоносни съдове. Атакувайки техните кръвоносни съдове вместо самите ракови клетки, ние можем да успеем дори да изсушим тумора и може би да го накараме да регресира.

Днес фармацевтичната индустрия е разработила много лекарства против ангиогенезата. Трябва да се има предвид обаче, че дори и да имат известен положителен ефект и да се понасят по-добре, отколкото химиотерапевтичните средства, това са все пак лекарства, които показват редица странични ефекти. Те вероятно няма да се окажат дългоочакваните чудодейни хапчета. Това всъщност не е толкова изненадващо. Ракът е многоизмерна болест, която рядко се поддава на един-единствен тип интервенция. Обикновено трябва да се комбинират няколко подхода. Съществуват природосъобразни подходи, които имат мощно отражение върху ангиогенезата, без да имат странични ефекти. Те са: спазване на специфична диета (открити са много антиангиогенни храни, включително ядливи гъби, някои видове зелен чай, подправки и билки); всичко, което допринася за понижаване на възпалението, което е директната причина за растежа на нови кръвоносни съдове.

Фактори за предотвратяване на рака. II. Причината за рака е възпалителен процес

Всички живи организми притежават естествената способност да възстановяват тъканите си след нараняване. В случай че тъканта е засегната от някакво увреждане, предизвикано от шок, порязване, изгаряне, отрова, инфекция, около наранения участък се събират тромбоцити, които отделят химическа субстанция, която на свой ред предупреждава белите клетки на имунната система. Тези клетки произвеждат вещества-посредници, координиращи операцията по отстраняването на повредата. Първо те разширяват кръвоносните съдове, заобикалящи повредения участък, за да благоприятстват притока на имунни клетки. После запечатват нараненото място, като предизвикват съсирване на кръвта около натрупаните тромбоцити. След това правят заобикалящите тъкани проницаеми, така че имунните клетки да могат да навлязат, открият и унищожат бактериите и да стимулират растежа на клетки и кръвоносни съдове, за да поправят пораженията. Т.е. тъканта може да възстанови липсващата част и да образува на място малки кръвоносни съдове, които да доставят кислород и храна. При нормално развитие на процесите растежът на нова тъкан спира в момента, в който причинените повреди са възстановени. През последното десетилетие обаче учените откриха, че ракът, подобно на троянски кон, използва този оздравителен процес, за да нахлуе в тялото и да го докара до разрушение. Това е именно двойното лице на възпалението – макар че предназначението му е да оздравява, като спомага разрастването на нова тъкан, то може също и да причини раково разрастване.

При нормално зарастващите рани производството на възпалителни химически вещества спира, след като тъканта бъде възстановена. При рака производството на тези субстанции обаче продължава без прекъсване. На свой ред излишните възпалителни химикали блокират в съседните тъкани естествения процес, наречен апоптоза – самоубийството на клетките. Апоптозата е генетично програмирана във всяка клетка и клетките естествено влизат в режим на апоптоза в отговор на сигналите, че са създадени достатъчно нови клетки, формиращи здрава тъкан. По този начин раковите клетки хем стимулират собствения си растеж, хем се предпазват от смърт. Именно комбинацията от тези два фактора причинява постепенното разрастване на тумора.
Тук трябва да се обърне специално внимание на факта, че една от причините за свръхпроизводството на възпалителни вещества е стресът, постоянното чувство за безпомощност, нестихващото отчаяние. Това емоционално състояние води до производството на хормони, които подготвят тялото за потенциално нараняване, като в известна степен стимулират възпалителните фактори, необходими за поправянето на тъканите. Но те също така подхранват раковите тумори.
Всичко това показва, че за да контролираме възпалението, трябва да се стараем да елиминираме причините, съдействащи за развитието му, което означава и промяна в начина на живот. Промените в начина на живот не могат да бъдат патентовани, поради което те не се превръщат в лекарства, за тях не се изписват рецепти. Повечето лекари не ги смятат за част от сферата си на дейност, следователно работа на всеки от нас е да ги направи част от своята сфера.

Има още една възможност за противодействие. Разрастването и разпространението на раковите клетки в голяма степен зависи от един-единствен способстващ за възпаляването фактор, секретиран от туморните клетки. Този фактор е известен като ядрен фактор капа-бета (NF-kappa B) и блокирането на неговото производство прави повечето ракови клетки отново „смъртни“. Затова фармацевтичната индустрия напоследък се занимава с търсенето на препарати, които да потискат ядрения фактор капа-бета. Парадоксалното е, че молекулите, за които се знае, че имат такова потискащо действие, отдавна са широко достъпни. Сред тях са: катехини, съдържащи се в зеления чай, и ресвератрол – в червеното вино.

Проучване и разработване на противоракови лекарства – мозъчни тумори

Current diagnostic imaging modalities fail to adequately describe entire tumor location. (A) T2-FLAIR image of GBM patient with tumor area outlined in blue. (B) T1-gadolinium (GAD) image of the same patient tumor (outlined in red). Contour includes postoperative cavity (not just enhancement). (C) PET image from the same patient with active tumor outlined in yellow. Tumor volume comparison of T1-GAD, T2-FLAIR, and PET indicates a large volume of active tumor (PET) outside of the area where the BBB is leaky (T1-GAD).

Предлагам на Вашето внимание материали от Първата и Втората международна конференция (2014, 2016), посветени на проучването и разработването на противоракови лекарства при мозъчни тумори. Основен принос в представените разработки имат учени от САЩ. Анализирано е въздействието на съвременни химиотерапевтични средства (BCNU, PCV, CCNU и др.) върху мозъчните тумори. С тяхна помощ животът на болните от глиобластом (4-ти последен стадий на болестта) може да се удължи с 7 до 14 месеца, а на тези, при които болестта е в не толкова напреднал стадий (3-ти, анапластичен астроцитом) – с около 2 години.

Похвално е, че учените и лекарите се опитват да открият средствата за удължаване на живота. Но мисли ли някой за качеството на живота през месеците (или годините), докато траят опитите за възстановяване, докато човешкият организъм може да се бори, докато все още е жива надеждата? Животът ти се превръща в една задъхана и напрегната борба, без ясен край. Или по-точно – с предчувствие за леталния изход, което се стараеш да потиснеш дълбоко в себе си. Това не е животът, за който си дошъл на тази земя. Мисли ли някой за мъката на хората, за тяхното страдание, за това, че често те са обезверени, на предела на силите си, но продължават да се борят заради своите близки, за да не ги разочароват? Не, не можеш да мислиш за всичко това до момента, в който то не стане реалност за тебе, не се превърне в твоя болка.

Аз видях много страдание, видях страданието на най-близкия си човек и право да си кажа, вече не знам дали съм била права, като съм се борила докрай. С времето у мен се засилва чувството за вина, че съм удължила мъките на Николай, без да мога да помогна.

Въпреки това ще продължа да предоставям на страницата на блога информация за най-новите разработки в областта, защото случаите са различни и точно този материал може да помогне на някого с нещо.

URL за достъп до материалите от двете конференции:

https://academic.oup.com/neuro-oncology/article/17/suppl_6/vi1/1087922;

https://www.futuremedicine.com/doi/full/10.2217/cns-2017-0014.

Научни постижения

Инфрачервена термография при пациенти с мултиформен глиобластом

Подробна информация за постиженията на българските неврохирурзи при прилагането на инфрачервена термография при болни с мултиформен глиобластом се съдържа на страницата на Фондация "Остани".

http://www.stay.eu.com/showthread.php?t=79

Мастните клетки, превърнати в стволови клетки, могат да поправят всички увредени тъкани.

https://web.facebook.com/ScienceNaturePage/videos/1312020908930164/

За смирението

Текстът, който предлагам на вашето внимание, е откъс от книгата на митрополит Антоний Сурожки "Началото на молитвата" (София, 2003). Този текст се отнася до състоянието на смирение, което често пъти се постига доста трудно. Мисля, че в дните, когато празнуваме Възкресение Христово, той е подходящо четиво. Посвещавам тази публикация на светлата памет на Николай, който постигна смирението и чрез страданието успя да пречисти душата си.

"Вероятно помните двата откъса от апостол Павел (1 Кор. 15:43; 2 Кор. 12:9), където той казва: "Силата Ми се в немощ проявява." Тази немощ няма нищо общо със слабостта, която показваме, когато грешим и забравяме Бога; това е такава слабост, която означава да бъдем напълно прозрачни, да се предадем изцяло в ръцете Божии и да се оставим да бъдем като глина в тях. Само че ние обикновено се опитваме да бъдем силни и пречим на Бога да прояви Своята сила...
Ще ви дам пример. Преди двадесет и пет години един мой приятел, който имаше две деца, загина при освобождението на Париж (книгата е издадена през 1970 г.). Неговите деца не ме обичаха, ревнуваха, че баща им има такъв приятел, но когато той загина, те се привързаха към мен. Веднъж неговата дъщеря, момиче на около петнадесет години, дойде при мен в кабинета (преди да стана свещеник, бях лекар) и видя, че редом с медицинските принадлежности на бюрото ми лежи Евангелие. С присъщата на младостта самоувереност тя заяви: "Не разбирам как е възможно образован човек да вярва на такива глупости." Тогава я попитах: "А ти чела ли си тази книга?" Тя ми отговори: "Не." "Запомни! Само много глупави хора съдят за неща, които не знаят." След това тя прочете евангелието и то така я покори, че целият й живот се промени, защото тя започна да се моли, Бог й даде да изпита Неговото присъствие и известно време тя живя с това. По-късно се разболя от неизлечима болест и когато аз вече бях свещеник в Англия, получих писмо, в което тя пишеше: "Откакто тялото ми започна да слабее и отмира, духът ми е по-жив отвсякога и усещам Божието присъствие необикновено леко и с особена радост." Аз й отговорих: "Не очаквай дълго да продължи така. Когато силите ти намалеят още повече, вече няма да можеш да се обръщаш и да се устремяваш към Бога; ще дойде момент, когато ще ти се стори, че нямаш достъп до Бога." След известно време тя ми писа отново: "Да, Вие бяхте прав, сега съм толкова слаба, че не мога да събера сили да се обърна към Него или даже да тъгувам за Него и сякаш няма Бог." Тогава й отговорих да се опита да постъпи другояче: да се научи на смирение в истинския дълбок смисъл на тази дума.
На латински "humilitas" – "смирение" произлиза от "humus" – "плодородна земя". Смирението не е, както ние често го разбираме, да скромничиш, да се опитваш да си представиш, че си най-лош от всички и да убеждаваш другите, че тези превзети маниери са признак на смирение. Смирението е състоянието на земята: тя винаги е под краката ни, възприемаме я като даденост, не се сещаме за нея, тя е забравена; всеки я тъпче; в нея изхвърляме боклука си, всичко, което не ни е необходимо. Тя е там, безмълвна и приемаща всичко: самите отпадъци приема творчески и ги превръща в живо и животворно богатство; самото разложение претворява в нова жизнена сила; отворена за слънчевите лъчи, за дъжда, готова да приеме всяко посято семе и да принесе плод тройно, петдесеткратно, стократно.
Аз посъветвах тази жена: "Учи се да бъдеш такава пред Бога – отдаваща себе си без съпротива, готова да приемеш от хората и от Бога всичко, каквото и да ти дават." И наистина тя изтърпя много от хората. След шестия месец на нейното заболяване мъжът й се умори от това, че жена му умира, и я изостави. Тя позна отхвърлянето, но и Бог я осия със Своята светлина и й изпрати освежаващ дъжд. Малко по-късно тя ми писа: "Съвсем съм изтощена. Нямам сили да се устремя към Бога, но сега Бог сам слиза при мен." (А. Сурожки. Началото на молитвата. Издание на български език, 2003, с. 29–31).















  

Фактори за предотвратяване на рака. I. Мощни имунни клетки

В предложените три публикации под наслов „Фактори за предотвратяване на рака“ са обобщени резултатите от проучванията на д-р Давид Серван-Шрайбер за условията, при които може да бъде предотвратено развитието на раковите клетки и съответно – настъпването на болестта (Давид Серван-Шрайбер „Антирак. Нов начин на живот“ (2. доп. изд. на бълг. език от 2011).
И така, според Д. Серван-Шрайбер тези условия са:

1. Когато имунната система се мобилизира срещу рака;
2. Когато тялото откаже да образува възпалението, без което раковите клетки не могат нито да растат, нито да завоюват нови територии;
3. Когато кръвоносните съдове откажат да се възпроизвеждат и да снабдяват раковите клетки с провизиите, нужни за растежа им.

Щом туморът е вече образуван, никоя от тези естествени защити не може да замени химио- и лъчетерапията. Но те могат да бъдат използвани успоредно с конвенционалните лечения, за да се мобилизира максимално тялото за съпротива срещу рака.

 I. Мощни имунни клетки
През миналия век в медицинската литература са докладвани случаи на пациенти, чийто рак внезапно отстъпва и в крайна сметка изчезва окончателно. Но тези случаи са изключително редки. Очевидно е, че е много трудно да бъдат изследвани, тъй като са непредсказуеми и не могат да бъдат възпроизведени по поръчка. Обикновено ги приписват на грешка в диагнозата или на забавена реакция на предишни конвенционални лечения. Въпреки това всеки непредубеден човек ще се съгласи, че при тези необясними ремисии влизат в действие слабо познати механизми, които противостоят на развитието на рака. През последните 20 години някои от тези механизми са осветлени и изследвани в лабораторни условия. Опитите доказват, че първият от тях е силата на имунната система, когато тя е напълно мобилизирана.
За изследователски цели в лабораторни условия животни (мишки) се инжектират с ракови клетки. За известно време част от мишките показват устойчивост към рака, след това се разболяват – проявяват ясни симптоми за прогрес на болестта, след което ракът спонтанно изчезва. Какво е обяснението? На известна възраст - 6 месеца при мишките, която отговаря на 50-годишна възраст при хората, механизмът на устойчивост е отслабен и ракът започва да се развива. Но около две седмици по-късно (една или две години, отнесено към хората) самото присъствие на тумора активира съпротивата на тялото. Туморът се разтапя с всяка изминала минута и изчезва за по-малко от 24 часа (един до два месеца за хората). На какво се дължи наблюдаваната спонтанна регресия на рака? Изследователите откриват, че тя се дължи на факта, че белите кръвни клетки на имунната система атакуват раковите клетки.
Какво можем да направим, за да събудим жизнеността на белите кръвни клетки?
Проучванията показват, че човешките имунни клетки се бият по-силно, когато:
1. Храненето ни е здравословно, предпазваме се от отрови и извършваме повече физически дейности;
2.Контролираме емоциите си и се държим уравновесено. Имунните клетки реагират положително на емоционални състояния, в които доминират радост и чувство на свързаност с хората около нас.

Препоръки за профилактика и възстановяване на имунната система

Важно: Водата за пиене да бъде леко алкална, не минерална, филтрирана, не студена и не по-малко от 2 литра дневно. Да се приема около 30 минути преди хранене или час и половина след хранене.

І. Препоръчителни добавки

Препарати от лекарствени гъби (по различни схеми) след консултация с лекар – 30 мин. преди или по време на хранене, всичките заедно с чаша топла вода или прясно изцеден зеленчуков сок или с билкова отвара; Алое вера; Препарат за поддържане на имунната система; Селен плюс А, С и Е; Сребърна вода; Капсули с чесън на прах; Омега 3-6-9 Ленено масло; Пробиотик.

ІІ. Храни, подобряващи състоянието на имунната система и алкализиращи организма:
Зеленчуци и плодове се препоръчват поне 5 пъти дневно, 2 различни плода и 3 различни зеленчука. И зеленчуците и плодовете се препоръчват сурови и необелени, ако е възможно.

Зеленчуци:

а) зелеви (броколи, червено зеле, бяло зеле, брюкселско зеле, китайско зеле, карфиол);
б) домат (под всякаква форма) – ликопенът в него има изразено антиоксидантно действие и в суровите плодове, и в преработените;

в) морков – поне 2 моркова дневно (в един средноголям морков се съдържат 750 МЕ бета каротин);

г) лук – суров действа като чесъна – до 2-3 глави дневно (може да се сложи в храна или салати);
д) коприва – многократно усилва имунната система: 3 суп. лъжици листа от коприва киснат 30 до 60 мин. в половин литър вряла вода. Пие се през целия ден;
е) смес от зеленчукови сокове: моркови, целина глава и червено цвекло – съотношението трябва да е 3:1:1. Еднократна доза – 100 мл. се приема 3 пъти дневно, сокът да е прясно изцеден и да се изпие до 5 мин. след приготвянето му, 30-60 мин. преди ядене или 1,5 часа след ядене;

ж) червено цвекло, праз, целина, патладжан, маруля, кълнове от люцерна, репички, краставица, хрян, пащърнак, бяла ряпа, магданоз, копър, спанак, аспержи, тиква, масло от тиквено семе.

Плодове: ябълка, кайсия, шипка, дрян, ягода, касис, диня, пъпеш, маслини, грозде (червено), всички цитрусови (лимон, портокал, грейпфурт, мандарина), нар, смокиня, авокадо, папая, праскова, круша, черна череша, черни и червени боровинки, малини, къпини, сини сливи,  киви.

Варива: фасул, грах, леща, соя, овес, бакла.

Кълнове и прорастъци: житни, соеви, от люцерна, от леща, от слънчоглед и др.
Морска храна: водорасли – синьо-зелени (АФА, Спирулина), зелени (Хлорела), кафяви (Келп) – по 1000-1500 мг дневно, червени (микроалги) – 30 мл дневно, един път на ден. Да се употребяват „мазни“ риби, най-вече скумрия, сьомга, сардина, сафрид, риба тон, но и аншоа, треска, от сладководните само дъгова пъстърва (от развъдник).
Семена и ядки: ленено, слънчогледово и сусамено семе. Ядки – бадем (основно), нахут, лешник, орех, бразилски орех, шам-фъстък.

Пчелни продукти: пчелен прашец, пчелен прополис, пчелно млечице, пчелен восък, пчелна отрова, перга, манов мед.

Зърнени култури: лен, просо, ечемик, кафяв ориз, елда (гречка), жито. Кълнове и поници от тях. Пшеничени трици.

Храни с млечно-кисела ферментация: българско нискомаслено кисело мляко, извара и сирене (нискомаслени и обезсолени), естествено ферментирало кисело зеле.
Витамини и минерали: бета каротин, витамин А, витамин Е, витамин С, витамин D3 (като холекалциферол), В15 (пангамова киселина) – всички са силни антиоксиданти. Витамин К3 „Apatone“, витамин В2, В3, В6 и Органичен германий.

ІІІ. Билки:

Ехинацея, корен от репей, глухарче, резене, ливадна и червена детелина, босилек, полски хвощ, бял оман, бял имел, бяла върба, бял равнец, бял трън, зелен чай (поне 6 чаши дневно), жълт и червен кантарион, старо биле (змийска царевица), сладък корен (сладник), невен, иглика (примула), лечебна ружа, смрадлика, живовляк, лавандула, глог, маточина, дилянка (валериана), лайка, хмел, мента, бъз.

ІV. Подправки:

Куркума (заедно с черен пипер, за да се абсорбира по-добре куркуминът), розмарин, джинджифил (исиот), кардамон, естрагон, босилек, мащерка, мента, риган, шипки (чай), градински чай, лют червен пипер, мускатово орехче, къри, девесил, канела, чили, сминдух, карамфил, анасон, масло от черен кимион („маслото на фараоните“).

V. Природни имуномудолатори: прополис, пчелно млечице, цветен прашец, медицински гъби, ехинацея, киселец, жълт кантарион, Гинко Билоба.

VІ. Препоръки на Американското общество по здраве – всеки ден да се консумират:
a) повече зеленчуци от вида зелеви – броколи, бяло зеле, брюкселско зеле, гулия;
б) варени царевични зърна, сливи, ябълки, орехи, бадеми, лешници, спанак, фасул, леща, картофи, пълнозърнест хляб, поникнали семена и зърна;

в) храни, богати на витамин С: червени и зелени чушки, домати, варени и печени картофи, ягоди, малини, къпини;

г) храни, богати на витамин А: тъмнозелени и жълто-оранжеви зеленчуци (спанак, моркови, домати, тиква) и плодове (дини и пъпеши);

д) бедни на мазнини храни: млечните – нискомаслени. За препоръчване студенопресовани растителни мазнини (зехтин, шафран, ленено масло);

VІІ. Да се избягват:

Всички видове червени меса и готвено с месо (един-два пъти седмично се препоръчва да се яде печена или варена риба); консервирани, пържени, пушени, пикантни и силно солени храни; мариновани и генномодифицирани храни; високомаслени млечни продукти (като сметана и масло); тлъстини, мас, сланина, маргарин; изкуствени и газирани напитки; захар, подсладители; бяло брашно и всичко приготвено от тях – сладкиши, торти, тестени храни. Хляб да се употребява без мая (соден хляб), винаги пълнозърнест, ръжен или типов. Ядките да се употребяват сурови, да се приема често и много лук и чесън. От туршиите приемлива е тази от кисело зеле, тя е с млечнокисела ферментация. Може да се приемат бедни на мазнини храни: всички млечни храни да са нискомаслени, а най-добре е да се избягват, с изключение на домашно заквасено кисело мляко. Да се използват студенопресовани растителни масла като: соево, ленено, зехтин, шафран. Мазнините в храната да са до 30% от дневните калории.

Препоръчва се да се готви на пара, задушаване, бланширане, варене.
Алкохол, особено концентриран, да се избягва. Може само червено вино, но в малки количества. Кафе, шоколад и черен чай да се избягват. Препоръчва се зелен чай и черен шоколад (повече от 70% какао). Да не се употребяват изкуствени подсладители. Естествени подсладители са: мед (но в много малки количества), стевия, ксилитол, агава, глициния, кленов сироп и меласа. Да се избягва готварска сол. Предпочита се употребата на каменна или хималайска сол. Да не се яде горещо. Да не се готви в алуминиеви съдове без специално покритие (т.н. алуминиево отравяне). Да се използват специализирани готварски съдове и дървени прибори. Да не се гладува, но и да не се преяжда. Да се наблегне на алкализиращи храни с нисък гликемичен индекс: лимони, бобови, соя, фъстъци, грейпрут, сини сливи, череши, ябълки, домати, обезмаслени млека, картофи, кълнове, гъби, стафиди, фурми, смокини, хрян, авокадо и кленов сироп. Намалете стреса, доколкото е възможно. Не пушете и избягвайте тютюневия дим, спете достатъчно. Спортувайте умерено и редовно. Редовно дишайте дълбоко. Разхождайте се всеки ден от 3 до 5 км.

VІІІ. Хидроколонтерапия:

Ако нямате заболявания на дебелото черво или скорошна операция е добре да се почисти първично дебелото черво с апарат за хидроколонтерапия или с обикновени клизми.

Липсата на кислород в клетките - основна причина за раковите заболявания

Тук ще прескоча статистиката, сочеща, че броят на раковите заболявания нараства. Това всички ние го знаем не само като информация, но и от личен опит. Ще си позволя да започна с малко статистически данни за причинителите на рака. Според учените 35% от раковите заболявания се дължат на нерационално хранене, 30% на тютюнопушене, 10% на инфекции, 7% – на репродуктивно и сексуално поведение, 3% – на професия, 3% – на алкохол, около 2% – на замърсяване на околната среда и 10% – на други причини. По думите на доц. Шемуел Данон – завеждащ Националния раков регистър, голям проблем у нас е ниската здравна култура на населението. Така например повечето българи търсели лекарска помощ чак в 3-ти – 4-ти стадий на болестта, когато вече е много късно. „Странното е, че повече от 30% от жените с рак на гърдата, които идват при нас, са вече в 3-ти или 4-ти стадий. А това е лесно за диагностициране заболяване – туморът може да се опипа“, твърди доц. Данон.

Открити в ранен стадий и третирани по подходящ начин, много от злокачествените тумори могат да бъдат лекувани ефективно. Ракът не винаги е непобедим! Необходим е сериозен цялостен анализ на всеки конкретен случай, който да установи максимално индивидуалните причинно-следствени връзки, довели до това състояние, и който да определи и ответното терапевтично поведение. То трябва да включва освен стандартните методи на официалната медицина и промени в начина на живот, храненето, изчистване на лоши емоционални и социални практики. Необходими са и някои конкретни назначения за прием на медикаменти, както и на хранителни добавки, подпомагащи алкализирането на организма и най-вече средства, повишаващи кислородното насищане на ниво клетка. Защо последното е толкова важно?

„Първата причина за рак се крие в смяната на нормалното кислородно дишане на клетките с анаеробно (некислородно) клетъчно дишане.”Tова е основният постулат на световноизвестния д-р Ото Варбург, отличен с Нобелова награда за медицина и физиология.„Ракът е защитен механизъм на клетки в човешкото тяло, които са принудени да оцелеят в кисела среда, без кислород!  Нормални клетки с кислородно насищане под 35% могат да дегенерират в ракови само за два дни“ – отбелязва д-р Варбург. Съвременните световни експерти заключават, че именно липсата на кислород в клетките и тъканите е свързана с голяма част от здравните ни проблеми и заболявания. Ниското кислородно съдържание на клетъчно ниво води до бързо натрупване на токсини и метаболитни отрови, които създават условия за развитие на всякакви типове патогенни реакции и отклонения, нарастване броя на бактериите и вирусите, както и редица тежки вторични реакции, водещи в крайна сметка до изключително сериозни заболявания, между които най-тежките са раковите. Именно затова прицелното приложение на кислородни средства има важен благоприятстващ ефект.