Посвещавам публикуваното тук съдържание на светлата памет на моя съпруг Николай Гешев. В продължение на близо 10 години той живя със страшната диагноза "тумор в мозъка". През това време в живота му се случиха много важни неща, най-важното от които бе, че ние се намерихме, всеки откри в лицето на другия най-ценния за него човек, откри Своя човек, така дълго и упорито търсен. Любовта ни помагаше да преодоляваме огромните трудности, пред които ни изправяше коварната болест, даваше ни сила да я приемем и да осмислим посланията й и вяра да продължим напред по пътя към изцелението. Въпреки силната ни вяра и божествената искра, която непрекъснато поддържаше пламъка на любовта у нас, в крайна сметка болестта победи и отнесе Николай в другото измерение, в нематериалния свят. Накрая изтощеното му тяло се предаде и угасна, но Духът остава вечно жив, той продължава по своя път към безкрая.
В памет на Николай, чийто Дух непрекъснато усещам край себе си, реших да споделя нашите общи преживявания и опит, натрупани през годините на ожесточена битка, която, уви, често пъти е неравностойна и завършва трагично. Но знам, че винаги има смисъл да се споделя наученото и преживяното, защото, когато си изгубен сам сред бурята, имаш нужда от повече информация, от приятелски съвет, от подадена ръка, от окуражителна дума, която да те мотивира да продължиш напред. Защото надеждата умира последна!
Надявам се и апелирам към всички, които по един или друг начин са се сблъскали с коварната болест и проявяват интерес към публикуваното тук съдържание, да споделят свои мнения, бележки и коментари, да водим беседи по темата, които да са в помощ на читателите. Апелирам също към това винаги да бъдем честни и коректни и да служим на Истината. В името на нас и на нашите близки, в името на Живота!
За име на блога избрах заглавието на прекрасната книга на д-р Давид Серван-Шрайбер "Антирак", тъй като то най-точно съответства на разбирането ми за предназначението на блога – да предоставя информация за стандартни и алтернативни средства и методи, които допринасят за предотвратяването на рака или подпомагат лечението му. Освен това тази книга беше извор на ценна информация за нас относно природосъобразните методи за лечение. И най-важното – през най-тежкия период, когато болестта прогресираше, тя вдъхновяваше всеки наш ден, за да продължим напред с обновени сили и вяра, че изцелението е възможно.
Първата среща на Николай с болестта се е състояла през 2008 г. Вероятно нейният генезис трябва да се търси някъде назад във времето и да се свърже със значително по-ранна дата. Но кого и как е тръгнала болестта, това няма как да разберем. Повечето специалисти, които бяха запознати и следяха състоянието на моя съпруг, твърдяха, че причината за туморното образувание е стара много тежка черепно-мозъчна травма със загуба на съзнание, получена през 2004 г. Може би е наистина така, но това е на физическо ниво. Причината в духовното измерение с днешна дата не ми е отредено да зная, а и не ме вълнува толкова много засега.
По това време ние все още не се познавахме, така че за този първи етап на болестта аз мога да говоря само въз основа на медицинската документация и на разказите на Николай и на майка му Климентина, която тогава е била неотлъчно до него.
И така, началото е на 27 октомври 2008 г., когато през нощта Николай получава серия епилептични гърчове, които водят до загуба на съзнание. В продължение на няколко месеца той е имал силно главоболие, започнал да забравя много, а от няколко седмици се е оплаквал от пристъпно изтръпване на левите крайници. По спешност е откаран в болницата в Горна Оряховица, където му е направена компютърна томография (скенер). Установява се наличието на разширена вентрикулна система и туморна формация вдясно фронтално, окръглена, с диаметър 4 см. От горнооряховската болница Николай е насочен за лечение към болница „Св. Иван Рилски“ в София, която е специализирана в областта на неврохирургията. Направените в София изследвания потвърждават наличието на туморна формация. Установена е и комуницираща хидроцефалия, за която лекарите изказват предположение, че е вродена.
Съпругът ми е опериран. Отстранена е значителна част от тумора. Повтарям, туморът не е изцяло отстранен. В случая това се оказва невъзможно, тъй като има риск да бъдат засегнати кръвоносни съдове и нервни структури, което би увредило и усложнило допълнително състоянито на Николай. Операцията е успешна, следоперативният период протича нормално и той е изписан в подобрено състояние. Окончателната диагноза, която му е поставена е: Олигоастроцитом II степен. Назначена му е антиепилептична терапия с Тегретол 200 мг, който да приема сутрин и вечер.
Съпругът ми е опериран. Отстранена е значителна част от тумора. Повтарям, туморът не е изцяло отстранен. В случая това се оказва невъзможно, тъй като има риск да бъдат засегнати кръвоносни съдове и нервни структури, което би увредило и усложнило допълнително състоянито на Николай. Операцията е успешна, следоперативният период протича нормално и той е изписан в подобрено състояние. Окончателната диагноза, която му е поставена е: Олигоастроцитом II степен. Назначена му е антиепилептична терапия с Тегретол 200 мг, който да приема сутрин и вечер.
След оперативната интервенция Николай се възстановява бързо и скоро се връща към нормалния си начин на живот. Въпреки че още тогава в препоръките в епикризата е вписано, че се насочва към Регионалния онкологичен център за преценка на показанията за допълнителна лъчетерапия, той не се подлага на такава, което на този първи етап от развитието на болестта сигурно е било най-правилното решение.
През следващите години Николай е относително добре. Майка му Климентина, въпреки болестите си, се грижи много добре за него – старае се да му осигури природосъобразен, здравословен хранителен режим. Редовно му дава по схема и хранителни добавки, произвеждани и разпространявани от китайската компания Тянши, която има представителство в България. Системно в продължение на години той приема хранителната добавка "Кордицепс", която е с детоксициращо действие и стимулира имунитета, често я употребяват като помощно средство в борбата срещу рака, считат я като добро помощно за организма средство при туморни образувания в мозъка. Повтарям, говорим за помощно, а не за лечебно средство.
Благодарение на волята си за живот, на спазвания режим, на хранителните добавки и може би на още нещо Николай успява да се възстанови и да продължи да живее с болестта, като я държи под контрол.
Срещнах Николай през есента на 2011 година. Познахме се веднага – всеки разпозна в другия своя човек. Затова и изборите, които трябваше да правим в живота си, не бяха сложни. Те бяха предопределени, те бяха съдбовни и ние със сърцето си вземахме мигновено най-правилните решения.
През следващите години Николай е относително добре. Майка му Климентина, въпреки болестите си, се грижи много добре за него – старае се да му осигури природосъобразен, здравословен хранителен режим. Редовно му дава по схема и хранителни добавки, произвеждани и разпространявани от китайската компания Тянши, която има представителство в България. Системно в продължение на години той приема хранителната добавка "Кордицепс", която е с детоксициращо действие и стимулира имунитета, често я употребяват като помощно средство в борбата срещу рака, считат я като добро помощно за организма средство при туморни образувания в мозъка. Повтарям, говорим за помощно, а не за лечебно средство.
Благодарение на волята си за живот, на спазвания режим, на хранителните добавки и може би на още нещо Николай успява да се възстанови и да продължи да живее с болестта, като я държи под контрол.
Срещнах Николай през есента на 2011 година. Познахме се веднага – всеки разпозна в другия своя човек. Затова и изборите, които трябваше да правим в живота си, не бяха сложни. Те бяха предопределени, те бяха съдбовни и ние със сърцето си вземахме мигновено най-правилните решения.
Когато се запознахме и започнахме да общуваме, пред мен стоеше усмихнат и енергичен млад човек, който бе безкрайно влюбен и който, вдъхновен от любовното си опиянение, просто не стъпваше по земята. Аз също бях не по-малко луда от любов. И двамата искряхме от щастие и любов. Николай ми съобщи още в самото начало за сериозния си здравословен проблем. Но цялата му визия, енергичността му, вярата му в нашата любов, т.е. в бъдещето, бликащата от него радост показваха, че болестта на този етап е озаптена. Дори ако някой не знаеше за проблема, никога не би се досетил, че той съществува.
През тези безкрайно щастливи месеци от живота ни и няколко години след това болестта бе решила да се оттегли. Даже тя – зловещата и безпощадната, се бе стъписала пред силата на любовта и бе отстъпила, бе дала отсрочка. За колко време, никой не знаеше.
След нашето запознанство през 2011 и през цялата 2012 г. Николай бе жизнен и изпълнен със сила. Разбира се, както болестта, така и оперативната интервенция бяха оставили своите белези – движенията и реакциите му бяха по-забавени от обикновено, понякога се уморяваше по-бързо от нормалното, на моменти краткосрочната памет му изневеряваше. Но интелектът му бе запазен, интелектуалните му способности бяха големи, всичко натрупано през годините като познание и възможност за обхващане на значителна по обем и разнородна информация бе съхранено непокътнато. Николай бе човек с висок интелект. Всичко това му позволяваше да работи и да се справя добре със служебните си ангажименти, да води активен социален живот, да бъде самостоятелен при изпълнението на задачите, които му поднасяше ежедневието. Във всички институции, в които трябваше да се явява за изпълнение на някакъв ангажимент (извършване на прегледи и изследвания, подготовка на медицинска или друга документация, явяване пред специализирана комисия - ТЕЛК и др.), той ходеше сам и постигаше успех.
Освен антиепилептичната терапия с Тегретол 200 мг през този период той приемаше единствено някои от продуктите на Тянши, които оказваха благотворно въздействие върху него. От продуктите за очистване на организма (изхвърляне на токсините от тялото) съпругът ми ползваше главно Хитозан; за регулиране на функциите на отделните системи от тялото чрез подхранване приемаше Кордицепс, който вече споменах; приемаше също и суперкалций с фолиева киселина и лецитин на капсули (за подпомагане на мозъчната дейност и подобряване капацитета на паметта), както и прополис. Майка му Климентина беше много добре запозната с качествата и действието на тези продукти и затова всички й се доверявахме. И резултатът беше много добър.
Друг здравословен проблем, който притесняваше Николай по това време, бе флебитът на десния крак, от който страдаше. Симптомите се бяха обострили – кракът му се подуваше много и го болеше. Налагаше се често да му правят изследване с Доплер, за да се проследява състоянието на вените. Докторите установиха, че венозните клапи на десния крак са увредени, вследствие на което кръвта не циркулира нормално, задържа се в крака и предизвиква тежест, парене, болки, отоци, крампи. Предложиха оперативно лечение, на което не се съгласихме. През следващата година–година и половина ние решихме до голяма степен проблема със собствени сили. Открихме комбинация от билки, които увеличават тонуса на кръвоносните съдове на крайниците, и след продължителното им прилагане всеки ден резултатът беше повече от добър – кракът вече не отичаше, не тежеше, не пареше (само през най-топлите дни от летните месеци се наблюдаваха тези симптоми). Кръвообращението се беше нормализирало. В допълнение към приема на билки под формата на чай, масажирахме крака (движението при масаж винаги е от долу на горе) с венокастан – билков крем против разширени вени с много добро действие. При интерес, мога за предоставя билковата рецепта.
Тук искам да обърна специално внимание на една особеност на онкологичните заболявания, като взема за пример заболяването, от което страдаше Николай. Установеният през 2008 г. тумор астроцитом се причислява към по-скоро доброкачествените тумори, които растат бавно. Бавно, но все пак растат, което неминуемо след време води до втора, трета и т. нат. операции. Така че в периодите, когато болестта е в ремисия, какъвто при Николай беше периодът 2009-2013 г., т.е. цели 5 години, не бива да се забравя, че тя не си е отишла, че тя все още дреме някъде дълбоко в човека. Радвайте се на живота, бъдете щастливи, че сте надмогнали болестта, живейте като здрави хора – пълноценно и на пълни обороти. Но се отнасяйте с уважение към нея, не я пренебрегвайте, защото тази най-мистична и коварна болест ни е изпратена неслучайно и след като веднъж ни е посетила, никой на света не може да гарантира, че няма да го направи втори път. Така че бъдете нащрек, бъдете отговорни към себе си – ходете редовно на прегледи, прилагайте препоръчаните от лекарите стандартни методи на лечение, но също така не се колебайте да подпомагате организма и с алтернативни средства за лечение. Още тук обаче искам да подчертая, че не е най-добрият вариант сами да си предписвате алтернативно лечение на основата на чуто или прочетено някъде. Рискът да сбъркате е голям. Добре е точно когато болестта е в ремисия да потърсите компетентната помощ на специалист по интегративна медицина, който ще ви лекува комплексно, ще прилага комплекни методи за оздравяване на организма. Говоря за доказал се специалист, на когото имате доверие. Правя това малко отклонение, защото имам предвид нашата борба с Николай. Наистина ние никога не спряхме да търсим алтернативни решения, непрекъснато се интересувахме и прилагахме алтернативни средства, но те се базираха на случайния ни опит, а не на целенасочено изработена и единна концепция за лечение на организма, която може да бъде предложена само от добър специалист. Пак казвам – радвайте се, че се чувствате здрави, но не парадирайте с това, не казвайте: "Вече съм здрав! Победих болестта! Време е да забравя за нея!". Не я забравяйте, защото на нея не й е присъщо да забравя. През времето, когато с Николай се държахме ръка за ръка и като един човек с удвоена енергия се противопоставяхме на заболяването, аз искрено вярвах, че той е излекуван. И в един момент вярата ме заслепи и няколко години след това аз не разчетох веднага първите симптоми на завърналата се болест. Но за това ще говоря по-нататък в публикацията.
Николай редовно ходеше на контролни прегледи и изследвания на главата с ядрено-магнитен резонанс – през първите години след операцията от 2008 г. – два пъти в годината, а след това – веднъж. Така бяхме спокойни, че евентуалното прогресиране на тумора ще бъде "хванато" навреме. А туморът растеше бавно. Дори и през годините 2011-2013, в които Николай се чувстваше сравнително добре, туморът растеше. През 2011 големината му е 52/34 мм, а през 2013 – 75/41 мм. През 2013 г. зачестиха и симптомите, че нещо се случва в мозъка. Все по-често той имаше епилептични пристъпи / припадъци. След като отминеха пристъпите, Николай ми обясняваше усещанията си в следния порядък: изтръпване на главата, започващо от горната част и стигащо до врата, схващане на лицевите мускули, изтръпването продължава надолу към ръцете и краката, стягане в областта на гръдния кош и постепенно схващане на цялото тяло, прилошава му, ръцете и краката му се разтреперват и вече не може да стои прав. Стотици пъти съм била свидетел на тези негови състояния, при които винаги се налагаше той да седне, за да не падне. През втората половина на 2013 г. пристъпите му се появяваха средно през десетина дена, в началото на 2014 г. зачестиха - през седмица, после през няколко дена, а през пролетта вече бяха и всеки ден. Състоянието му беше много тревожно, налагаше се да се вземат бързи мерки.
Помня много ясно деня 8 март 2014 г. Всъщност всичко се е запаметило много ярко в съзнанието ми – всеки детайл от нашия необикновен роман, всеки миг от нашата извънмерна любов, всяка секунда от твоето-мое страдание. За тях днес ми напомня все по-засилващата се болка в душата ми, болката по тебе. Усещали ли сте как боли душата? Аз вече знам. Влудяващо е!
Та на този ден, 8 март 2014, бяхме във Враца при лелята на Николай, Магдалена. Беше събота и лекуващият му доктор – проф. Цеков – имаше свободен прием в града. След като разбра за зачестилите симптоми, професорът предположи, че вероятно е дошло време за втора операция. Помня реакцията на Николай – той се стресна не на шега. Разбираемо е – не му се искаше да преживява всичко наново, искаше му се да живее живота си по-радостно, да бъде здрав, свободен от веригите на болестта и страданието. Трудно, много трудно му беше да приеме фактите. Аз бях съпричастна, знаех, че винаги ще бъда с него и ще го подкрепям. Но като че ли все още не си давах ясна сметка за сериозността на нещата, за това какво предстоеше. Може би и аз не исках да приема фактите и съзнателно бягах от истината.
Изследванията, които направихме веднага след това в София, потвърдиха, че туморът е нараснал (размерът му вече беше 82/52 мм) и притиска средната линия на мозъка. Проф. Цеков беше категоричен – налага се нова операция. И аз, и Николай се доверявахме на решенията на професора – в нашия случай той бе доказал, че е много добър специалист, отличен хирург, прецизен в работата си, който винаги подхожда отговорно към заболяването. Но освен безупречното изпълнение на лекарския дълг в отношението му към Николай като че ли имаше и още нещо. Поне аз съзирах съпричастие, искрено желание да помогне, да спаси живота му. На моменти даже ми се струваше, че изпитва бащински чувства към него, че подкрепата му не се състоеше само в това да изпълни безпристрастно задълженията си, а имаше и някакъв личен момент. Това незримо съпричастие успокояваше, вдъхваше сила и кураж, засилваше доверието. Николай му вярваше безрезервно. Той бе поверил живота си в неговите ръце, беше му се доверил като на Бог, сигурен бе, че ще направи най-доброто за него, че ако е необходимо, е способен и на чудо, за да го спаси. Вярваше му, както се вярва на Баща. Професорът наистина даде най-доброто от себе си, за да съхрани живота му в продължение на близо 10 години. Да продължиш да живееш с тумор в мозъка и да преодоляваш болестта цели десет години е постижение, това е максимумът, който рядко се случва при това заболяване. Дължим го до голяма степен на професионализма и усилията на професор Цеков, който през цялото време беше неговият лекуващ лекар. Изказвам му искрената си и дълбока Благодарност!
Перспективата пред нас беше нова операция. И на двамата обаче не ни се искаше все още да пристъпваме към тази крайна мярка. Надявахме се, че можем да намерим нейна алтернатива. Търсехме я не само в спектъра от възможности за по-здравословен начин на живот – храни и хранителни добавки, физическа активност, но и в сферата на мисловната нагласа, в сферата на духа, който дава сили и повдига тялото. Винаги съм мислела, че заболяванията, особено онкологичните, не са случайни – те идват, за да призоват човека към промяна в мисленето, в отношението към себе си и към света, да го накарат да се погрижи по-добре за ума, сърцето и тялото си, да преосмисли цялостния си начин на живот, защото животът е дар Божи. Болестта е път към промяната, като понякога се налага тази промяна да бъде драстична, да преобърне целия живот. И който извърви този път, може би ще намери спасение. Теоретично звучи логично и лесно, но само онзи, на когото се е паднал такъв жребий, знае колко е трудно. Такъв жребий не се пада на всеки – с него са удостоени само избраните. На тях им е предопределено много да страдат, за да очистят душата си още тук, на земята, и да се избавят от оковите на болестта. Понеже е нечовешки трудно, въпреки огромните усилия на повечето, успяват малцина. То е като да промениш кода на живота си, да го препрограмираш. Чудо, за което се изискват свръхестествени сили и което се случва много рядко и само с Божията промисъл.
Николай знаеше, че е сред избраните. Въпреки тежестта, носеше достойно кръста си. През годините беше променил много – беше повярвал в себе си, беше повярвал във възможността любовта да се случи в живота му, беше се научил да овладява емоциите и желанията си, да поема отговорност, да стои спокойно, безмълвно и непоколебимо на мястото си и да посреща всяка трудност с достойнство, беше се научил да приема болката тихо, кротко и смирено, да не безпокои другите със себе си. Николай беше стоик, беше моят герой, а сега е моята звезда.
Осъзнавайки всичко това, през месец март 2014 г. си мислех, че можем заедно, с удвоени сили да се опитаме да преодолеем болестта на духовно равнище. И двамата вярвахме в Божията подкрепа и в чудодейната сила на искрената, отправена с дълбока вяра, смирение и благодарност молитва. Затова, когато прочетохме в интернет за целебната сила на молитвите на отец Михаил от видинското село Покрайна, чиито боговдъхновени слова изцеряват тежкоболни хора, без колебание се отправихме натам. Вярвахме, че нашата обща молитва ще достигне до небесните селения (или по-скоро до Бога в нас), ще бъде чута и ще получи ответ. Вярвахме, че духовното пречистване ще помогне за физическото оздравяване. Отец Михаил ни прие в храма "Света Троица" в Покрайна и дълго време тримата заедно се молехме за оздравяването на Николай. Молитвата имаше положителен ефект върху състоянието му, укрепил вярата си, той наистина получи благословия свише, която му помагаше през следващите трудни за него месеци. Вярно, не успяхме да избегнем операцията, но през цялото време преди и след нея, както и по време на последвалата я лъчетерапия, организмът на Николай бе достатъчно силен и устойчив, за да се справя успешно с предизвикателствата на болестта.
През месеците май – август 2014 г. приложихме стандартните процедури за подобряване на състоянието. Операцията под ръководството на проф. Цеков бе извършена на 15 май. Николай се чувстваше стабилен, той не просто предчувстваше, а знаеше, беше уверен, че всичко ще мине добре. Беше силен физически и духовно, беше изпълнен с енергия, вяра и любов. Имаше перспектива! Той тръгна към операционната с усмивка, шегувайки се с персонала, който беше изпратен, за да го придружи.
Часовете на операцията прекарах в молитва. Няма да скрия, че се притеснявах много, но усещах дълбоко в душата си светло, радостно предчувствие, че всичко ще се оправи, че проявите на болестта преди операцията – непрекъснати епилептични пристъпи, нестабилност в походката, забавени движения и говор, а през последните дни и непрекъснато хълцане, ще изчезнат като с магическа пръчка. Така и стана. Когато го върнаха след операцията, Николай вече беше напълно събуден, усмихнат и щастлив, че се е завърнал, за да продължи напред с възобновени сили. Беше озарен от надеждата, лицето му сияеше в блажена и спокойна усмивка. Сиянието, което излъчваше, го обгръщаше като ореол. Беше чист, бял и прекрасен – докоснат от Бога. Всичко лошо вече беше зад нас, пред нас отново се показваше щастливото лице на живота. Благодаряхме, благославяхме, радвахме се с най-чистата и истинска радост на света. За втори път ни се даваше отсрочка. Аз исках да вярвам и вярвах, че така ще бъде завинаги. Николай знаеше, че всичко е временно, и затова с мъдростта на страдалец, ценеше и благославяше всеки щастлив миг.
След операцията съпругът ми се възстанови напълно само за няколко дена. Възвърна енергичността си, стремеше се да изживее пълноценно всеки миг, да поема с отворени сетива всичко, което му поднасяше този миг, живееше всеки ден, като че той е последен. Така могат да живеят само хората, които носят в себе си съзнанието за обреченост. Бяхме влюбени в живота, благославяхме живота, дарявахме живота. Необикновени времена бяха! Така беше през остатъка от 2014 и през цялата 2015 г.
Важно е да отбележа, че по това време туморът все още не бе показал прогрес, бе запазил показателите си на астроцитом 2 степен.
След изписването прилагахме предписаната антиепилептична терапия – Невротоп от 200 мг, 3х1. Също така онкологичната комисия предписа да се проведе лъчетерапия. Помня, че много се колебаехме тогава дали да се съгласим на това. Мненията както на специалисти, така и на наши близки бяха разнопосочни. Попитах майка Климентина как да постъпим. Винаги съм ценяла мнението й – беше мъдра жена. Беше, защото си замина седем месеца преди Николай. Майка ми отговори следното: "Вие решете, каквото и да решите, аз ще ви подкрепя."
С Николай решихме да проведем лъчетерапията. Сега си мисля, че това беше вярното решение, благодарение на което растежът на тумора бе спрян за около две години. Лъчелечението бе проведено от 18 юни до 11 август 2014 г., като всеки ден дясната темпорална област бе облъчвана с фотони, 2 Gy. Цялостният курс лъчетерапия включваше 30 облъчвания, т.е. общо 60 Gy. По време на терапията на Николай му бяха направени на няколко пъти контролни кръвни изследвания, а също бе насочен за преглед при офталмолог за проверка на очните дъна. Всеки ден паралелно с облъчванията му поставяха инжекции Дексаметазон, съпроводени с приема на протектор за стомаха, обикновено ранитидин. Три пъти в седмицата му вливаха Манитол. Всичко това налагаше да се ходи в болницата по два пъти на ден, тъй като той не беше настанен в отделението. Това не му представляваше особена трудност – той понасяше добре облъчванията. Придружавах го всеки ден, когато се явяваше за поредната доза облъчване – въпреки че се справяше добре сам, трябваше да бъда с него. Когато се налагаше да ходи втори път в рамките на деня, за някаква друга процедура, не винаги бях с него. Цялостният курс на лечение протече нормално, без отклонения и нужда от прекъсване. Освен назначената терапия обаче, Николай приемаше и допълнителни помощни средства, а също така и спазваше стриктно определен хранителен режим.
Спадът на имунитета и цялостното рязко и силно отслабване на организма вследствие на лъчетерапията обаче настъпи около месец – месец и половина след преключване на процедурите. В продължение на един месец Николай се чувстваше много отпаднал, нямаше сили за нищо и през по-голямата част от денонощието лежеше. За да излезе от това състояние, му помогнаха помощните средства, за които ще говоря в следващите редове.
Смятам за важно да отбележа, че през всеки ден от следващите месеци и години моят съпруг се стараеше да поддържа здравословен начин на живот, да живее така, че да се опита да възстанови баланса между духовното и физическото тяло, да постигне цялостно оздравяване на ума, духа и тялото. За тази цел той, подкрепян от мен, непрекъснато търсеше и прилагаше средства, които да очистват, попълват и укрепват организма – да го очистват от токсините, да го подхранват с балансирани хранителни вещества и да укрепват имунитета. Ние двамата, сами или с помощта на специалисти, съставяхме схеми за ежедневен прием на билки, храни и хранителни добавки, които редувахме през определен период от време, но като цяло прилагахме непрекъснато със съответните паузи между по-продължителните приеми. Тук, разбира се, няма да представям средствата и рецептите, към които се придържахме през годините, защото те са многобройни и разнообразни. При наличие на интерес, ще ги описвам в отделни публикации. В настоящата ще посоча само някои най-важни според мене неща.
Най-добро прочистващо действие има топлата вода в комбинация с лимон и зехтин; също така добро пречистващо и укрепващо действие имат: копърът и магданозът; канелата, джинджифилът и куркума (за да се абсорбира по-добре куркуминът, куркумата трябва да се приема с черен пипер); оризът и елдата (безценни продукти за прочистване на кръвта); пектинът; бъзакът. По отношение на храненето трябва да се следи за това как храните влияят върху киселинно-алкалната среда, как я променят. Изготвяйки менюто си, трябва да се стремим в него да присъстват повече продукти с алкално pH. Също така е добре да поставяме във водата за пиене минерала клиновит – един от най-употребяваните за различни цели зеолити. Във водна среда той елиминира йоните на тежките метали и радиоактивното замърсяване. Полезни за укрепване на имунната система се оказаха съветите и предписанията на фунготерапевтите, които посещавахме. Специално за заболяването на Николай бяха препоръчани имуномодулатори, представляващи комбинации от гъби и билки, както и допълнителен прием на Кордицепс и Херициум. Благодарение на консултациите със специалисти, както и по собствен път научихме много неща за противотуморното действие на лененото масло в комбинация с извара, на витамин "С", на содата бикарбонат, чийто противораков ефект е вече научно доказан. През тези години разбрахме и за метода на д-р Симончини, при който содата се комбинира с кленов сироп и така ефектът от нейното действие се увеличава. Към всичко това трябва да добавим и необпходимостта да се поемат повече витамини и минерали, особено витамините от група В, както и Д (вигантол).
Наред с хранителния режим се стараехме да укрепваме тялото и духа на Николай чрез по-голяма физическа активност, йога упражнения, четене на духовна литература, както и осъзнаване на изцелителната сила на искрената и дълбока молитва. Опитвахме се да променяме дълбоко вкоренени модели на поведение и мислене, да препрограмираме поне до известно ниво съзнанието си, да създаваме т.нар. "антиракова мисловна нагласа", да пречистваме не само тялото, но и душата. Не зная доколко Николай вярваше във всичко това, но виждаше моята непоколебима вяра и убеденост, че по този път можем да постигнем успех, и вероятно донякъде беше заразен от моя оптимизъм. Освен това през цялото време той безусловно ми се доверяваше и това негово доверие, както и любовта и уважението му към усилията ми го мотивираха да ме следва.
Искам да изкажа специалната си благодарност на госпожа Венета Христова, чиито процедури за детоксикация, както и съветите й относно алтернативни методи на лечение, имаха благотворно влияние върху организма на Николай.
Длъжна съм също да предупредя за две опасности, които трябва да се имат предвид от хората с онкологични заболявания. 1. Всеизвестно е, че е необходимо да се намали до минимум, ако не и да се изключи изцяло, употребата на изкуствена захар и нейните производни. Тук съм длъжна дебело да подчертая, че е наложително да се изключи и консумацията на мед. Отделям специално внимание на това, защото дълго време никой не ни беше посъветвал да спрем изцяло меда. Предвид полезните му качества повечето хора, до които съм се допитвала, препоръчваха умерената му употреба. През годините Николай продължи да консумира мед, и то не в малки количества. Което с днешна дата отчитам като грешка. Медът трябва да се изключи от менюто на хората, страдащи от онкологични заболявания, и да се замени с кленов сироп. Единственият подсладител, който е допустим в този случай е кленовият сироп. 2. Както споменах и по-горе, за укрепване на имунитета се препоръчва употребата на витамини (особено от група В и Д) и минерали. Винаги обаче трябва да знаете предварително какви са нивата им във вашия организъм, т.е. при изследване на кръвта е нужно да се отчитат и тези показатели. Освен пълна кръвна картина добре е изследването да включва и: биохимия (глюкоза, креатинин, урея, общ белтък, албумин, общ билирубин, ASAT, ALAT, GGT, калий, натрий, калций, желязо, ЖСК, С-реактивен протеин (CRP); метаболити (витамин B12, витамин D, феритин). За съжаление обикновено лекарите не поясняват необходимостта от периодично то изследване на тези показатели.
Последните месеци от 2014, както и цялата 2015 г. преминаха спокойно - Николай се чувстваше добре, резултатите от изследванията с ядрено-магнитен резонанс показваха, че туморът няма развитие, че се е капсулирал, че е "заспал", ако използваме медицинския жаргон. И така, болестта бе под контрол – време бе за кратък отдих. Той наистина бе кратък, защото през пролетта на 2016 г. изследването, направено с ядрено-магнитен резонанс показа, че хидроцефалията е увеличила интензитета си – налягането в черепната кухина бе значително повишено вследствие на прекомерно събиране на гръбначномозъчна течност. Налагаше се ново отваряне на черепа, за да се постави шънт / клапа за регулиране на течността. Операцията бе сравнително лека и рутинна, състоянието на Николай след нея беше стабилно и бързо се подобряваше, туморът нямаше развитие. Всичко изглеждаше наред и очакванията ни бяха за дълъг период напред да не се сблъскваме със здравословни проблеми. Отдъхнахме си и се успокоихме. Поне аз наистина вярвах, че проблемите са преодолени, че са зад гърба ни. Това спокойствие обаче бе измамно. Беше просто затишие пред буря.
Първите сигнали за предстоящата буря се появиха през втората половина на 2016 г. Но едва сега, като се връщам назад в спомените, виждам тези сигнали и ги оценявам като такива. Тогава не ги забелязах или не ги оценявах като достатъчно сериозни. Наистина мислех, че всичко е наред, защото Николай не получаваше епилептични пристъпи. Бях уверена, че след като няма пристъпи, значи няма прогрес на тумора. А и като цяло състоянието му до края на 2016 г. бе сравнително добро, не показваше по-сериозни отклонения от нормата. Освен това като един истински стоик Николай никога не се оплака от нищо, никога не сподели за наличието на здравословен проблем. Само от време на време изглеждаше доста уморен, чертите на лицето му се изостриха, погледът бе напрегнат, очите му излъчваха болка и тъга. През месеците февруари – март 2017 г. настъпи влошаване на състоянието му, проявиха се редица обезпокоителни симптоми, които бързо се засилваха: смущения в гастроинтестиналния тракт, обща отпадналост на организма, липса на енергия, апатия, трудна концентрация, сериозни проблеми с паметта, трудно контролиране на крайниците, нестабилна походка. Присъдата дойде скоро – в средата на март 2017 г. изследването с ЯМ резонанс показа, че туморът е нараснал много, станал е огромен. Налагаше се спешна операция.
И така, най-страшната буря в живота ни идваше към нас с бясна скорост и щеше да помете всичко по-пътя си, щеше да ни удря, поваля, разнищва, разкъсва, щеше да ни срине, да съсипе живота ни, да ни умъртви – Николай буквално, а мене в преносния смисъл на думата. Никой от нас не беше преживявал досега такова страшно изпитание.
Когато си насред бурята, винаги си сам. Обикновено хората се дистанцират от изпадналите в беда, бягат, страхуват се, не им е приятно да общуват с тях, сякаш са заразноболни, от които всеки момент може да се прихване тежка болест. Или пък просто не искат да натоварват психиката си с чужди болки и проблеми. Въпросът "Как бих се чувствал, ако утре съм на неговото място?" не съществува за по-голяма част от хората. Те изобщо не могат да допуснат, че подобна ситуация е възможна. Което доказва, че ние не искаме да виждаме по-далеч от носа си.
Не съм справедлива – през този период много приятели, близки и познати ни съчувстваха и ни подкрепяха морално, за което благодаря. Най-голяма помощ (морална, непосредствено при обгрижването, когато беше възможно, и материална) получих от сестрата на Николай – Анжела и от леля му Магда. За което искрено благодаря! Огромна морална подкрепа и ценни професионални съвети получавах през целия период на болестта от д-р Дарена Гешева, моята скъпа Дарена, за което искрено благодаря! Благодаря и на прекрасните ни кумове Димо и Мария за съпричастието и духовната подкрепа, която усещах и продължавам да усещам всеки ден. Благодаря на всички лекари и медицински сестри, на всички екипи, които с искрено желание и с нескрита симпатия към моя прекрасен Николай многократно помагаха за подобряване на състоянието. Специална благодарност към медицинската сестра Анелия Лулева – невероятен професионалист и Голям човек. Сърдечна благодарност към Албена и Дешка – двете жени, които ми помагаха и от които научих много. Но основните участници в смразяващата кръвта битка в името на живота бяхме ти и аз. Ти – главният герой, моят смел боец, и аз, която постоянно бях до тебе, за да те обичам и подкрепям безрезервно. Настъпваше най-черната, най-страшната, най-зловещата година в нашия живот – 2017. През нея се случи ето това.
Март 2017 г. Туморът е станал огромен - налага се операция. Болница, първа операция за 2017, четвърта поред от началото на заболяването. Продължава седем часа, в които аз ежеминутно умирам от страх. Успешна е, реанимация, завръщане в болничната стая, след ден – раздвижване. Този път си много по-изтощен в сравнение с всички предходни операции. Възстановяваш се много бавно. Походката ти е неуверена, сякаш всеки момент ще паднеш. Такава остава до края. Изписват те с известно подобрение, но без резултат от хистологичния анализ – бавел се, щял да бъде готов най-рано след 2 седмици, а реално след около месец. Оставаме висящи във въздуха някъде между световете, без да знаем на кой свят сме точно. Трябва да чакаме – свръхнапрежението продължава.
Вкъщи – денонощна грижа, хранителен режим – близък до кетогенната диета, която се препоръчва при туморни образувания в мозъка, хранителни добавки, билки, сокове.
Април 2017 г. Трябва да се мисли за нови средства и методи за противодействие на болестта! Чета медицински протоколи от експериментални изследвания на лекарствени средства за задържане развитието на мозъчни тумори – има много публикации на руски и американски сайтове. Интересувам се от имунотерапията като метод за лечение на ракови заболявания – установявам контакт с имунотерапевтичен център. Препоръчват ми засилена консумация на белтъчини, но не дават големи надежди специално в нашия случай. След 10-я ден звъня почти всеки ден в отделението по неврохирургия, за да проверя готова ли е хистологията. Не, не, не... След около месец – Да. Уви, резултатът е най-лошият – глиобластом. Това е смъртна присъда. Край! Няколко часа объркване, плач, примирение. Но после – не, трябва да се действа, няма начин да не открием възможност, ние ще я открием, вярвам! Ти си най-важният за мене човек, не може да не успея да те спася. Обичта ще надвие болестта.
Май 2017 г. Продължавам борбата с удвоени сили! Лъчетерапия – 15 облъчвания. По-късно казваха, че сумарната доза облъчване, която си поел, превишава допустимата такава за цял живот и надхвърля възможностите на човешкия организъм. Хранителен режим, добавки, витамини. Кръвни изследвания. Всеки ден ходим за поредната доза облъчване – част от лекарите гледат през тебе, сякаш си невидим, сякаш вече не си от този свят. Не мога да ги понасям, ще ги удуша! Не могат ли да разберат, че ние ще преодолеем болестта. Ние сме изключение!
След края на терапията се чувстваш горе-долу добре и решаваме да се приберем в твоя Лясковец. С влак! Трудно ти е, но успяваш да се движиш, бавно и неуверено, но успяваш. Това е последната ти среща с твоята майка. Майка Климентина си отиде изведнъж след един месец. Пръснало се е майчиното сърце, не е издържало. Благословена е, че не те надживя. Беше вярваща и много добра – Бог се смили над нея и я прибра навреме.
Юни 2017 г. Връщаме се в София. Чета отново медицински протоколи и разбирам за възможностите на препаратите ресвератрол, кверцетин и артемизин (комбиниран с желязо) да повлияят върху развитието на глиобластома. Прилагаме. Прилагаме също и лекарствени гъби и водорасли. За съжаление, вече са налице първите по-сериозни стомашни проблеми. И как би могло да е по друг начин при толкова много лекарства! Предписват ти най-различни протектори за стомах. Същевременно разбирам за благоприятното въздействие върху организма, особено при онкологични заболявания, на натуралните продукти, произвеждани по съвместен сръбско-германски проект и предлагани от клиника за алтернативно лечение в Белград, т.нар. "Нова вита". Те са Корбазол, Имунарк и Гонебазол - укрепват имунитета, атакуват раковите клетки и защитават здравите клетки по време на лъче- и химиотерапия. Поръчваме и закупуваме определени количества. Доставят ни ги след около месец. Имам информация за състава на тези продукти, която мога да предоставя тук при наличие на интерес. Повечето от съставките ги има на българския пазар. Доставката от Белград е скъпа. Правим ново магнитнорезонансно изследване на главата, което показва разрастване на тумора. Проф. Цеков ни приканва към нова операция - втора за годината и пета от началото. Колебаем се известно време, но накрая се решаваме. Преди това обаче отивам на консултация при д-р Е. Найденов, неврохирург в болница "Иван Рилски". Искам да го попитам за мнението му как да действаме оттук нататък, както и за това приложима ли е подготвяната съвместно от български и белгийски специалисти индивидуална ваксина срещу глиобластом – най-коварния мозъчен тумор. В годините 2010–2013 много се говореше за ваксината, но после всичко утихна. Не зная какво става понастоящем с тази благородна кауза, но докторът изобщо не споменва за такава възможност. Написва ми на листче хартия следното:
1. MGMT → TMZ
2. 1p/19g → BCNU
То се отнася до химиотерапевтичното лечение – ако туморът е от първия тип, се препоръчва лечение с темодал, а ако е от втория – с BCNU, което средство е по-ефективно срещу глиобластома. Заключението е, че спасение може да има, ако туморът е от втория тип и може да се повлияе от BCNU. Което ни подсеща за възможността да направим генетичен анализ на туморните клетки, за да установим най-общо типа на тумора и от какво лечение би се повлиял. Междувременно в края на юни операцията вече е факт – отстранена е част от тумора и кистозна формация. След операцията Николай се чувства по-добре, възстановява се сравнително бързо. Понякога даже излизаме навън. Това, разбира се, крие риск от падане, а ако междувременно се провокира епилептичен пристъп, рискът от падане е 100 процента. Но пък е важно да има движение, така че този риск трябва да се поема. Разхождаме се със сгъваемо столче в ръка, по-късно – с инвалидна количка. На няколко пъти Николай действително получава пристъпи на улицата и се налага да моля / викам за помощ, за да успеем с общи усилия (моите и на околните хора) да го задържим.
Юли 2017 г. След консултации с доц. Каменова от "Пирогов", виден наш клиничен патолог, предавам парафиновите блокчета с туморна тъкан за ДНК-анализ в Лабораторията по геномна диагностика към Медицински университет – София, която се намира на последния етаж на Майчин дом. Междувременно се приготвяме за пътуване в Турция, Медицински център Анадол до Истанбул, където се надяваме да приложат адекватна на заболяването химиотерапия. Докато се подготвяме за пътуването обаче решаваме да не отлагаме химиотерапията – с резултатите от кръвните изследвания отиваме в отделението по онкология, където назначават първата доза Темодал (обичайното средство, което се дава при мозъчни тумори). Приемът на тази доза е в продължение на 5 дена. През това време спираме всички останали помощни средства – вземаш само Невротоп против епилепсия и хапчета против гадене и повръщане, за които се предполага, че може да съпътстват химиотерапията.
И тогава дойде злокобният ден сряда, 12 юли 2017 г., който преобърна живота ни. В късния следобед Николай получи нескончаема поредица от епилептични гърчове, които не спряха в продължение най-малко на час и половина, т.е. той изпадна в състояние на епилептичен статус. През цялото време, докато чакахме Бърза помощ и след това преди и по време на транспортирането до най-близкото спешно отделение, аз бях прегърнала тресящото и гърчещо се негово тяло и само повтарях молитвени думи на ум. В спешното отделение с големи усилия овладяха гърчовете, но той остана в безсъзнание. На другия ден в болницата ме посрещнаха с думите, че за да го спасят, се налага нова операция – трета поред за 2017 г. и шеста от началото на заболяването. По време на операцията бе отстранена по-голямата част от тумора, но пък след нея Николай не можа да проходи и всичко тръгна надолу.
Случилото се, разбира се, осуети пътуването до Турция. Резултатите от ДНК-анализа показваха, че туморът би се повлиял от химиотерапевтични средства, но предвид състоянието на моя съпруг вече беше невъзможно да ги прилагаме.
От средата на юли 2017 до 22 януари 2018 г., когато си замина от този свят, моят съпруг повече не стана от леглото, той не можеше самостоятелно да движи торса, главата и краката, единствено с усилия успяваше да движи ръцете. Рехабилитаторът, който идваше редовно, се опитваше да го научи отново да се движи самостоятелно, да се изправя и ходи, но не се получаваше. Все пак мозъкът имаше някакъв лимит на издръжливост. Редовните упражнения, които прилагахме, и изправянето в леглото поне два пъти на ден поддържаха ръцете му силни, тонизираха го, предпазваха от развитие на пневмония, но тялото се отпускаше все повече.
През август се наложи още едно отваряне на черепа – четвърто за годината и седмо за целия период, за да се регулира клапата, която не работеше. След тази манипулация Николай временно се почувства по-добре.
В началото на описвания тук последен период от живота му той разговаряше с нас, но постепенно спря да говори – беше му адски трудно. Мозъкът все повече отказваше да функционира и да управлява тялото. Опитвах се да го връщам към живота, да тренирам мозъчната дейност, като му четях, предлагах му различни занимателни игри, кръстословици и др., но той нямаше желание за подобни неща, а и не можеше да ги прави. Това, към което проявяваше частичен интерес, поне докъм средата на декември, бе телевизията. Пусках му и релаксираща музика.
От залежаването съпругът ми получи декубитална рана на сакрума, за лечението на която се консултирахме с много хирурзи и приложихме множество терапевтични средства, чийто ефект беше различен. Но така или иначе до края тя не се затвори. Ако някой проявява интерес към прилаганите от нас лекарства, мога да бъда в помощ – натрупах солиден опит по отношение на лечението на декубитални рани.
Пак от залежаването Николай получи тромб на десния крак, поради което до края поставях фраксипарин като антикоагулантно средство.
Въпреки антиепилептичната терапия с Депакин хроно от 500 мг епилептичните пристъпи продължаваха, а през последния месец зачестиха изключително много.
Временно подобрение настъпи вследствие на лечението с хомеопатични препарати и тибетски билки, към което се насочихме през последните месеци. За съжаление беше много късно и хомеопатията не успя да даде траен резултат. Въпреки това съм изключително благодарна на уважаваната от мен Ели Логинова – подготвен хомеопат с огромен опит и прекрасен човек, за предписанията, съветите, разбирането и куража.
Не дадоха траен положителен резултат и болничните престои, през време на които се следеше цялостното състояние и дейността на отделните органи, правеха се вливания, поставяха се инжекции, предписваха се медикаменти.
Междувременно ракът беше се прехвърлил и вляво, беше обхванал и лябото полукълбо на мозъка.
Накрая се прибрахме вкъщи. Състоянието на Николай беше крайно нестабилно – поддържаше температура, имаше стомашни кризи с повръщане, които водеха до обезводняване, зачестиха епилептичните пристъпи. Дните се превърнаха в нескончаема поредица от повиквания на "Бърза помощ", транспортиране с частна линейка до спешно отделение за оказване на неотложна помощ, поставяне на инжекции и системи вкъщи. През последния месец гърчовете зачестиха много; дишането беше затруднено, хъркащо; Николай загуби всякакъв контакт с външния свят, затвори се, капсулира се, гледаше, без да вижда; не можеше да се храни и да поема лекарства и течности – всичко това ставаше със сонда; в употреба влязоха кислороден апарат, инхалатор и аспиратор. Около един месец моето момче беше на границата между живота и смъртта. Гаснеше с всеки изминал ден. И накрая угасна на 22 януари 2018 г. в 12 часа.
Така приключи най-страшният период в живота ни. За съжаление, спасение нямаше. Не можахме да го намерим. Не можах да те спася, въпреки че бях готова на всичко, бях готова да платя най-високата цена за това. Диагнозата "глиобластом" (в нашия случай вторичен глиобластом, развил се през последната година от първичен астроцитом, диагностициран през 2008 г.) явно все още в повечето случаи означава смъртна присъда.
Тук искам да предложа няколко съвета:
През тези безкрайно щастливи месеци от живота ни и няколко години след това болестта бе решила да се оттегли. Даже тя – зловещата и безпощадната, се бе стъписала пред силата на любовта и бе отстъпила, бе дала отсрочка. За колко време, никой не знаеше.
След нашето запознанство през 2011 и през цялата 2012 г. Николай бе жизнен и изпълнен със сила. Разбира се, както болестта, така и оперативната интервенция бяха оставили своите белези – движенията и реакциите му бяха по-забавени от обикновено, понякога се уморяваше по-бързо от нормалното, на моменти краткосрочната памет му изневеряваше. Но интелектът му бе запазен, интелектуалните му способности бяха големи, всичко натрупано през годините като познание и възможност за обхващане на значителна по обем и разнородна информация бе съхранено непокътнато. Николай бе човек с висок интелект. Всичко това му позволяваше да работи и да се справя добре със служебните си ангажименти, да води активен социален живот, да бъде самостоятелен при изпълнението на задачите, които му поднасяше ежедневието. Във всички институции, в които трябваше да се явява за изпълнение на някакъв ангажимент (извършване на прегледи и изследвания, подготовка на медицинска или друга документация, явяване пред специализирана комисия - ТЕЛК и др.), той ходеше сам и постигаше успех.
Освен антиепилептичната терапия с Тегретол 200 мг през този период той приемаше единствено някои от продуктите на Тянши, които оказваха благотворно въздействие върху него. От продуктите за очистване на организма (изхвърляне на токсините от тялото) съпругът ми ползваше главно Хитозан; за регулиране на функциите на отделните системи от тялото чрез подхранване приемаше Кордицепс, който вече споменах; приемаше също и суперкалций с фолиева киселина и лецитин на капсули (за подпомагане на мозъчната дейност и подобряване капацитета на паметта), както и прополис. Майка му Климентина беше много добре запозната с качествата и действието на тези продукти и затова всички й се доверявахме. И резултатът беше много добър.
Друг здравословен проблем, който притесняваше Николай по това време, бе флебитът на десния крак, от който страдаше. Симптомите се бяха обострили – кракът му се подуваше много и го болеше. Налагаше се често да му правят изследване с Доплер, за да се проследява състоянието на вените. Докторите установиха, че венозните клапи на десния крак са увредени, вследствие на което кръвта не циркулира нормално, задържа се в крака и предизвиква тежест, парене, болки, отоци, крампи. Предложиха оперативно лечение, на което не се съгласихме. През следващата година–година и половина ние решихме до голяма степен проблема със собствени сили. Открихме комбинация от билки, които увеличават тонуса на кръвоносните съдове на крайниците, и след продължителното им прилагане всеки ден резултатът беше повече от добър – кракът вече не отичаше, не тежеше, не пареше (само през най-топлите дни от летните месеци се наблюдаваха тези симптоми). Кръвообращението се беше нормализирало. В допълнение към приема на билки под формата на чай, масажирахме крака (движението при масаж винаги е от долу на горе) с венокастан – билков крем против разширени вени с много добро действие. При интерес, мога за предоставя билковата рецепта.
Тук искам да обърна специално внимание на една особеност на онкологичните заболявания, като взема за пример заболяването, от което страдаше Николай. Установеният през 2008 г. тумор астроцитом се причислява към по-скоро доброкачествените тумори, които растат бавно. Бавно, но все пак растат, което неминуемо след време води до втора, трета и т. нат. операции. Така че в периодите, когато болестта е в ремисия, какъвто при Николай беше периодът 2009-2013 г., т.е. цели 5 години, не бива да се забравя, че тя не си е отишла, че тя все още дреме някъде дълбоко в човека. Радвайте се на живота, бъдете щастливи, че сте надмогнали болестта, живейте като здрави хора – пълноценно и на пълни обороти. Но се отнасяйте с уважение към нея, не я пренебрегвайте, защото тази най-мистична и коварна болест ни е изпратена неслучайно и след като веднъж ни е посетила, никой на света не може да гарантира, че няма да го направи втори път. Така че бъдете нащрек, бъдете отговорни към себе си – ходете редовно на прегледи, прилагайте препоръчаните от лекарите стандартни методи на лечение, но също така не се колебайте да подпомагате организма и с алтернативни средства за лечение. Още тук обаче искам да подчертая, че не е най-добрият вариант сами да си предписвате алтернативно лечение на основата на чуто или прочетено някъде. Рискът да сбъркате е голям. Добре е точно когато болестта е в ремисия да потърсите компетентната помощ на специалист по интегративна медицина, който ще ви лекува комплексно, ще прилага комплекни методи за оздравяване на организма. Говоря за доказал се специалист, на когото имате доверие. Правя това малко отклонение, защото имам предвид нашата борба с Николай. Наистина ние никога не спряхме да търсим алтернативни решения, непрекъснато се интересувахме и прилагахме алтернативни средства, но те се базираха на случайния ни опит, а не на целенасочено изработена и единна концепция за лечение на организма, която може да бъде предложена само от добър специалист. Пак казвам – радвайте се, че се чувствате здрави, но не парадирайте с това, не казвайте: "Вече съм здрав! Победих болестта! Време е да забравя за нея!". Не я забравяйте, защото на нея не й е присъщо да забравя. През времето, когато с Николай се държахме ръка за ръка и като един човек с удвоена енергия се противопоставяхме на заболяването, аз искрено вярвах, че той е излекуван. И в един момент вярата ме заслепи и няколко години след това аз не разчетох веднага първите симптоми на завърналата се болест. Но за това ще говоря по-нататък в публикацията.
Николай редовно ходеше на контролни прегледи и изследвания на главата с ядрено-магнитен резонанс – през първите години след операцията от 2008 г. – два пъти в годината, а след това – веднъж. Така бяхме спокойни, че евентуалното прогресиране на тумора ще бъде "хванато" навреме. А туморът растеше бавно. Дори и през годините 2011-2013, в които Николай се чувстваше сравнително добре, туморът растеше. През 2011 големината му е 52/34 мм, а през 2013 – 75/41 мм. През 2013 г. зачестиха и симптомите, че нещо се случва в мозъка. Все по-често той имаше епилептични пристъпи / припадъци. След като отминеха пристъпите, Николай ми обясняваше усещанията си в следния порядък: изтръпване на главата, започващо от горната част и стигащо до врата, схващане на лицевите мускули, изтръпването продължава надолу към ръцете и краката, стягане в областта на гръдния кош и постепенно схващане на цялото тяло, прилошава му, ръцете и краката му се разтреперват и вече не може да стои прав. Стотици пъти съм била свидетел на тези негови състояния, при които винаги се налагаше той да седне, за да не падне. През втората половина на 2013 г. пристъпите му се появяваха средно през десетина дена, в началото на 2014 г. зачестиха - през седмица, после през няколко дена, а през пролетта вече бяха и всеки ден. Състоянието му беше много тревожно, налагаше се да се вземат бързи мерки.
Помня много ясно деня 8 март 2014 г. Всъщност всичко се е запаметило много ярко в съзнанието ми – всеки детайл от нашия необикновен роман, всеки миг от нашата извънмерна любов, всяка секунда от твоето-мое страдание. За тях днес ми напомня все по-засилващата се болка в душата ми, болката по тебе. Усещали ли сте как боли душата? Аз вече знам. Влудяващо е!
Та на този ден, 8 март 2014, бяхме във Враца при лелята на Николай, Магдалена. Беше събота и лекуващият му доктор – проф. Цеков – имаше свободен прием в града. След като разбра за зачестилите симптоми, професорът предположи, че вероятно е дошло време за втора операция. Помня реакцията на Николай – той се стресна не на шега. Разбираемо е – не му се искаше да преживява всичко наново, искаше му се да живее живота си по-радостно, да бъде здрав, свободен от веригите на болестта и страданието. Трудно, много трудно му беше да приеме фактите. Аз бях съпричастна, знаех, че винаги ще бъда с него и ще го подкрепям. Но като че ли все още не си давах ясна сметка за сериозността на нещата, за това какво предстоеше. Може би и аз не исках да приема фактите и съзнателно бягах от истината.
Изследванията, които направихме веднага след това в София, потвърдиха, че туморът е нараснал (размерът му вече беше 82/52 мм) и притиска средната линия на мозъка. Проф. Цеков беше категоричен – налага се нова операция. И аз, и Николай се доверявахме на решенията на професора – в нашия случай той бе доказал, че е много добър специалист, отличен хирург, прецизен в работата си, който винаги подхожда отговорно към заболяването. Но освен безупречното изпълнение на лекарския дълг в отношението му към Николай като че ли имаше и още нещо. Поне аз съзирах съпричастие, искрено желание да помогне, да спаси живота му. На моменти даже ми се струваше, че изпитва бащински чувства към него, че подкрепата му не се състоеше само в това да изпълни безпристрастно задълженията си, а имаше и някакъв личен момент. Това незримо съпричастие успокояваше, вдъхваше сила и кураж, засилваше доверието. Николай му вярваше безрезервно. Той бе поверил живота си в неговите ръце, беше му се доверил като на Бог, сигурен бе, че ще направи най-доброто за него, че ако е необходимо, е способен и на чудо, за да го спаси. Вярваше му, както се вярва на Баща. Професорът наистина даде най-доброто от себе си, за да съхрани живота му в продължение на близо 10 години. Да продължиш да живееш с тумор в мозъка и да преодоляваш болестта цели десет години е постижение, това е максимумът, който рядко се случва при това заболяване. Дължим го до голяма степен на професионализма и усилията на професор Цеков, който през цялото време беше неговият лекуващ лекар. Изказвам му искрената си и дълбока Благодарност!
Перспективата пред нас беше нова операция. И на двамата обаче не ни се искаше все още да пристъпваме към тази крайна мярка. Надявахме се, че можем да намерим нейна алтернатива. Търсехме я не само в спектъра от възможности за по-здравословен начин на живот – храни и хранителни добавки, физическа активност, но и в сферата на мисловната нагласа, в сферата на духа, който дава сили и повдига тялото. Винаги съм мислела, че заболяванията, особено онкологичните, не са случайни – те идват, за да призоват човека към промяна в мисленето, в отношението към себе си и към света, да го накарат да се погрижи по-добре за ума, сърцето и тялото си, да преосмисли цялостния си начин на живот, защото животът е дар Божи. Болестта е път към промяната, като понякога се налага тази промяна да бъде драстична, да преобърне целия живот. И който извърви този път, може би ще намери спасение. Теоретично звучи логично и лесно, но само онзи, на когото се е паднал такъв жребий, знае колко е трудно. Такъв жребий не се пада на всеки – с него са удостоени само избраните. На тях им е предопределено много да страдат, за да очистят душата си още тук, на земята, и да се избавят от оковите на болестта. Понеже е нечовешки трудно, въпреки огромните усилия на повечето, успяват малцина. То е като да промениш кода на живота си, да го препрограмираш. Чудо, за което се изискват свръхестествени сили и което се случва много рядко и само с Божията промисъл.
Николай знаеше, че е сред избраните. Въпреки тежестта, носеше достойно кръста си. През годините беше променил много – беше повярвал в себе си, беше повярвал във възможността любовта да се случи в живота му, беше се научил да овладява емоциите и желанията си, да поема отговорност, да стои спокойно, безмълвно и непоколебимо на мястото си и да посреща всяка трудност с достойнство, беше се научил да приема болката тихо, кротко и смирено, да не безпокои другите със себе си. Николай беше стоик, беше моят герой, а сега е моята звезда.
Осъзнавайки всичко това, през месец март 2014 г. си мислех, че можем заедно, с удвоени сили да се опитаме да преодолеем болестта на духовно равнище. И двамата вярвахме в Божията подкрепа и в чудодейната сила на искрената, отправена с дълбока вяра, смирение и благодарност молитва. Затова, когато прочетохме в интернет за целебната сила на молитвите на отец Михаил от видинското село Покрайна, чиито боговдъхновени слова изцеряват тежкоболни хора, без колебание се отправихме натам. Вярвахме, че нашата обща молитва ще достигне до небесните селения (или по-скоро до Бога в нас), ще бъде чута и ще получи ответ. Вярвахме, че духовното пречистване ще помогне за физическото оздравяване. Отец Михаил ни прие в храма "Света Троица" в Покрайна и дълго време тримата заедно се молехме за оздравяването на Николай. Молитвата имаше положителен ефект върху състоянието му, укрепил вярата си, той наистина получи благословия свише, която му помагаше през следващите трудни за него месеци. Вярно, не успяхме да избегнем операцията, но през цялото време преди и след нея, както и по време на последвалата я лъчетерапия, организмът на Николай бе достатъчно силен и устойчив, за да се справя успешно с предизвикателствата на болестта.
През месеците май – август 2014 г. приложихме стандартните процедури за подобряване на състоянието. Операцията под ръководството на проф. Цеков бе извършена на 15 май. Николай се чувстваше стабилен, той не просто предчувстваше, а знаеше, беше уверен, че всичко ще мине добре. Беше силен физически и духовно, беше изпълнен с енергия, вяра и любов. Имаше перспектива! Той тръгна към операционната с усмивка, шегувайки се с персонала, който беше изпратен, за да го придружи.
Часовете на операцията прекарах в молитва. Няма да скрия, че се притеснявах много, но усещах дълбоко в душата си светло, радостно предчувствие, че всичко ще се оправи, че проявите на болестта преди операцията – непрекъснати епилептични пристъпи, нестабилност в походката, забавени движения и говор, а през последните дни и непрекъснато хълцане, ще изчезнат като с магическа пръчка. Така и стана. Когато го върнаха след операцията, Николай вече беше напълно събуден, усмихнат и щастлив, че се е завърнал, за да продължи напред с възобновени сили. Беше озарен от надеждата, лицето му сияеше в блажена и спокойна усмивка. Сиянието, което излъчваше, го обгръщаше като ореол. Беше чист, бял и прекрасен – докоснат от Бога. Всичко лошо вече беше зад нас, пред нас отново се показваше щастливото лице на живота. Благодаряхме, благославяхме, радвахме се с най-чистата и истинска радост на света. За втори път ни се даваше отсрочка. Аз исках да вярвам и вярвах, че така ще бъде завинаги. Николай знаеше, че всичко е временно, и затова с мъдростта на страдалец, ценеше и благославяше всеки щастлив миг.
След операцията съпругът ми се възстанови напълно само за няколко дена. Възвърна енергичността си, стремеше се да изживее пълноценно всеки миг, да поема с отворени сетива всичко, което му поднасяше този миг, живееше всеки ден, като че той е последен. Така могат да живеят само хората, които носят в себе си съзнанието за обреченост. Бяхме влюбени в живота, благославяхме живота, дарявахме живота. Необикновени времена бяха! Така беше през остатъка от 2014 и през цялата 2015 г.
Важно е да отбележа, че по това време туморът все още не бе показал прогрес, бе запазил показателите си на астроцитом 2 степен.
След изписването прилагахме предписаната антиепилептична терапия – Невротоп от 200 мг, 3х1. Също така онкологичната комисия предписа да се проведе лъчетерапия. Помня, че много се колебаехме тогава дали да се съгласим на това. Мненията както на специалисти, така и на наши близки бяха разнопосочни. Попитах майка Климентина как да постъпим. Винаги съм ценяла мнението й – беше мъдра жена. Беше, защото си замина седем месеца преди Николай. Майка ми отговори следното: "Вие решете, каквото и да решите, аз ще ви подкрепя."
С Николай решихме да проведем лъчетерапията. Сега си мисля, че това беше вярното решение, благодарение на което растежът на тумора бе спрян за около две години. Лъчелечението бе проведено от 18 юни до 11 август 2014 г., като всеки ден дясната темпорална област бе облъчвана с фотони, 2 Gy. Цялостният курс лъчетерапия включваше 30 облъчвания, т.е. общо 60 Gy. По време на терапията на Николай му бяха направени на няколко пъти контролни кръвни изследвания, а също бе насочен за преглед при офталмолог за проверка на очните дъна. Всеки ден паралелно с облъчванията му поставяха инжекции Дексаметазон, съпроводени с приема на протектор за стомаха, обикновено ранитидин. Три пъти в седмицата му вливаха Манитол. Всичко това налагаше да се ходи в болницата по два пъти на ден, тъй като той не беше настанен в отделението. Това не му представляваше особена трудност – той понасяше добре облъчванията. Придружавах го всеки ден, когато се явяваше за поредната доза облъчване – въпреки че се справяше добре сам, трябваше да бъда с него. Когато се налагаше да ходи втори път в рамките на деня, за някаква друга процедура, не винаги бях с него. Цялостният курс на лечение протече нормално, без отклонения и нужда от прекъсване. Освен назначената терапия обаче, Николай приемаше и допълнителни помощни средства, а също така и спазваше стриктно определен хранителен режим.
Спадът на имунитета и цялостното рязко и силно отслабване на организма вследствие на лъчетерапията обаче настъпи около месец – месец и половина след преключване на процедурите. В продължение на един месец Николай се чувстваше много отпаднал, нямаше сили за нищо и през по-голямата част от денонощието лежеше. За да излезе от това състояние, му помогнаха помощните средства, за които ще говоря в следващите редове.
Смятам за важно да отбележа, че през всеки ден от следващите месеци и години моят съпруг се стараеше да поддържа здравословен начин на живот, да живее така, че да се опита да възстанови баланса между духовното и физическото тяло, да постигне цялостно оздравяване на ума, духа и тялото. За тази цел той, подкрепян от мен, непрекъснато търсеше и прилагаше средства, които да очистват, попълват и укрепват организма – да го очистват от токсините, да го подхранват с балансирани хранителни вещества и да укрепват имунитета. Ние двамата, сами или с помощта на специалисти, съставяхме схеми за ежедневен прием на билки, храни и хранителни добавки, които редувахме през определен период от време, но като цяло прилагахме непрекъснато със съответните паузи между по-продължителните приеми. Тук, разбира се, няма да представям средствата и рецептите, към които се придържахме през годините, защото те са многобройни и разнообразни. При наличие на интерес, ще ги описвам в отделни публикации. В настоящата ще посоча само някои най-важни според мене неща.
Най-добро прочистващо действие има топлата вода в комбинация с лимон и зехтин; също така добро пречистващо и укрепващо действие имат: копърът и магданозът; канелата, джинджифилът и куркума (за да се абсорбира по-добре куркуминът, куркумата трябва да се приема с черен пипер); оризът и елдата (безценни продукти за прочистване на кръвта); пектинът; бъзакът. По отношение на храненето трябва да се следи за това как храните влияят върху киселинно-алкалната среда, как я променят. Изготвяйки менюто си, трябва да се стремим в него да присъстват повече продукти с алкално pH. Също така е добре да поставяме във водата за пиене минерала клиновит – един от най-употребяваните за различни цели зеолити. Във водна среда той елиминира йоните на тежките метали и радиоактивното замърсяване. Полезни за укрепване на имунната система се оказаха съветите и предписанията на фунготерапевтите, които посещавахме. Специално за заболяването на Николай бяха препоръчани имуномодулатори, представляващи комбинации от гъби и билки, както и допълнителен прием на Кордицепс и Херициум. Благодарение на консултациите със специалисти, както и по собствен път научихме много неща за противотуморното действие на лененото масло в комбинация с извара, на витамин "С", на содата бикарбонат, чийто противораков ефект е вече научно доказан. През тези години разбрахме и за метода на д-р Симончини, при който содата се комбинира с кленов сироп и така ефектът от нейното действие се увеличава. Към всичко това трябва да добавим и необпходимостта да се поемат повече витамини и минерали, особено витамините от група В, както и Д (вигантол).
Наред с хранителния режим се стараехме да укрепваме тялото и духа на Николай чрез по-голяма физическа активност, йога упражнения, четене на духовна литература, както и осъзнаване на изцелителната сила на искрената и дълбока молитва. Опитвахме се да променяме дълбоко вкоренени модели на поведение и мислене, да препрограмираме поне до известно ниво съзнанието си, да създаваме т.нар. "антиракова мисловна нагласа", да пречистваме не само тялото, но и душата. Не зная доколко Николай вярваше във всичко това, но виждаше моята непоколебима вяра и убеденост, че по този път можем да постигнем успех, и вероятно донякъде беше заразен от моя оптимизъм. Освен това през цялото време той безусловно ми се доверяваше и това негово доверие, както и любовта и уважението му към усилията ми го мотивираха да ме следва.
Искам да изкажа специалната си благодарност на госпожа Венета Христова, чиито процедури за детоксикация, както и съветите й относно алтернативни методи на лечение, имаха благотворно влияние върху организма на Николай.
Длъжна съм също да предупредя за две опасности, които трябва да се имат предвид от хората с онкологични заболявания. 1. Всеизвестно е, че е необходимо да се намали до минимум, ако не и да се изключи изцяло, употребата на изкуствена захар и нейните производни. Тук съм длъжна дебело да подчертая, че е наложително да се изключи и консумацията на мед. Отделям специално внимание на това, защото дълго време никой не ни беше посъветвал да спрем изцяло меда. Предвид полезните му качества повечето хора, до които съм се допитвала, препоръчваха умерената му употреба. През годините Николай продължи да консумира мед, и то не в малки количества. Което с днешна дата отчитам като грешка. Медът трябва да се изключи от менюто на хората, страдащи от онкологични заболявания, и да се замени с кленов сироп. Единственият подсладител, който е допустим в този случай е кленовият сироп. 2. Както споменах и по-горе, за укрепване на имунитета се препоръчва употребата на витамини (особено от група В и Д) и минерали. Винаги обаче трябва да знаете предварително какви са нивата им във вашия организъм, т.е. при изследване на кръвта е нужно да се отчитат и тези показатели. Освен пълна кръвна картина добре е изследването да включва и: биохимия (глюкоза, креатинин, урея, общ белтък, албумин, общ билирубин, ASAT, ALAT, GGT, калий, натрий, калций, желязо, ЖСК, С-реактивен протеин (CRP); метаболити (витамин B12, витамин D, феритин). За съжаление обикновено лекарите не поясняват необходимостта от периодично то изследване на тези показатели.
Последните месеци от 2014, както и цялата 2015 г. преминаха спокойно - Николай се чувстваше добре, резултатите от изследванията с ядрено-магнитен резонанс показваха, че туморът няма развитие, че се е капсулирал, че е "заспал", ако използваме медицинския жаргон. И така, болестта бе под контрол – време бе за кратък отдих. Той наистина бе кратък, защото през пролетта на 2016 г. изследването, направено с ядрено-магнитен резонанс показа, че хидроцефалията е увеличила интензитета си – налягането в черепната кухина бе значително повишено вследствие на прекомерно събиране на гръбначномозъчна течност. Налагаше се ново отваряне на черепа, за да се постави шънт / клапа за регулиране на течността. Операцията бе сравнително лека и рутинна, състоянието на Николай след нея беше стабилно и бързо се подобряваше, туморът нямаше развитие. Всичко изглеждаше наред и очакванията ни бяха за дълъг период напред да не се сблъскваме със здравословни проблеми. Отдъхнахме си и се успокоихме. Поне аз наистина вярвах, че проблемите са преодолени, че са зад гърба ни. Това спокойствие обаче бе измамно. Беше просто затишие пред буря.
Първите сигнали за предстоящата буря се появиха през втората половина на 2016 г. Но едва сега, като се връщам назад в спомените, виждам тези сигнали и ги оценявам като такива. Тогава не ги забелязах или не ги оценявах като достатъчно сериозни. Наистина мислех, че всичко е наред, защото Николай не получаваше епилептични пристъпи. Бях уверена, че след като няма пристъпи, значи няма прогрес на тумора. А и като цяло състоянието му до края на 2016 г. бе сравнително добро, не показваше по-сериозни отклонения от нормата. Освен това като един истински стоик Николай никога не се оплака от нищо, никога не сподели за наличието на здравословен проблем. Само от време на време изглеждаше доста уморен, чертите на лицето му се изостриха, погледът бе напрегнат, очите му излъчваха болка и тъга. През месеците февруари – март 2017 г. настъпи влошаване на състоянието му, проявиха се редица обезпокоителни симптоми, които бързо се засилваха: смущения в гастроинтестиналния тракт, обща отпадналост на организма, липса на енергия, апатия, трудна концентрация, сериозни проблеми с паметта, трудно контролиране на крайниците, нестабилна походка. Присъдата дойде скоро – в средата на март 2017 г. изследването с ЯМ резонанс показа, че туморът е нараснал много, станал е огромен. Налагаше се спешна операция.
И така, най-страшната буря в живота ни идваше към нас с бясна скорост и щеше да помете всичко по-пътя си, щеше да ни удря, поваля, разнищва, разкъсва, щеше да ни срине, да съсипе живота ни, да ни умъртви – Николай буквално, а мене в преносния смисъл на думата. Никой от нас не беше преживявал досега такова страшно изпитание.
Когато си насред бурята, винаги си сам. Обикновено хората се дистанцират от изпадналите в беда, бягат, страхуват се, не им е приятно да общуват с тях, сякаш са заразноболни, от които всеки момент може да се прихване тежка болест. Или пък просто не искат да натоварват психиката си с чужди болки и проблеми. Въпросът "Как бих се чувствал, ако утре съм на неговото място?" не съществува за по-голяма част от хората. Те изобщо не могат да допуснат, че подобна ситуация е възможна. Което доказва, че ние не искаме да виждаме по-далеч от носа си.
Не съм справедлива – през този период много приятели, близки и познати ни съчувстваха и ни подкрепяха морално, за което благодаря. Най-голяма помощ (морална, непосредствено при обгрижването, когато беше възможно, и материална) получих от сестрата на Николай – Анжела и от леля му Магда. За което искрено благодаря! Огромна морална подкрепа и ценни професионални съвети получавах през целия период на болестта от д-р Дарена Гешева, моята скъпа Дарена, за което искрено благодаря! Благодаря и на прекрасните ни кумове Димо и Мария за съпричастието и духовната подкрепа, която усещах и продължавам да усещам всеки ден. Благодаря на всички лекари и медицински сестри, на всички екипи, които с искрено желание и с нескрита симпатия към моя прекрасен Николай многократно помагаха за подобряване на състоянието. Специална благодарност към медицинската сестра Анелия Лулева – невероятен професионалист и Голям човек. Сърдечна благодарност към Албена и Дешка – двете жени, които ми помагаха и от които научих много. Но основните участници в смразяващата кръвта битка в името на живота бяхме ти и аз. Ти – главният герой, моят смел боец, и аз, която постоянно бях до тебе, за да те обичам и подкрепям безрезервно. Настъпваше най-черната, най-страшната, най-зловещата година в нашия живот – 2017. През нея се случи ето това.
Март 2017 г. Туморът е станал огромен - налага се операция. Болница, първа операция за 2017, четвърта поред от началото на заболяването. Продължава седем часа, в които аз ежеминутно умирам от страх. Успешна е, реанимация, завръщане в болничната стая, след ден – раздвижване. Този път си много по-изтощен в сравнение с всички предходни операции. Възстановяваш се много бавно. Походката ти е неуверена, сякаш всеки момент ще паднеш. Такава остава до края. Изписват те с известно подобрение, но без резултат от хистологичния анализ – бавел се, щял да бъде готов най-рано след 2 седмици, а реално след около месец. Оставаме висящи във въздуха някъде между световете, без да знаем на кой свят сме точно. Трябва да чакаме – свръхнапрежението продължава.
Вкъщи – денонощна грижа, хранителен режим – близък до кетогенната диета, която се препоръчва при туморни образувания в мозъка, хранителни добавки, билки, сокове.
Април 2017 г. Трябва да се мисли за нови средства и методи за противодействие на болестта! Чета медицински протоколи от експериментални изследвания на лекарствени средства за задържане развитието на мозъчни тумори – има много публикации на руски и американски сайтове. Интересувам се от имунотерапията като метод за лечение на ракови заболявания – установявам контакт с имунотерапевтичен център. Препоръчват ми засилена консумация на белтъчини, но не дават големи надежди специално в нашия случай. След 10-я ден звъня почти всеки ден в отделението по неврохирургия, за да проверя готова ли е хистологията. Не, не, не... След около месец – Да. Уви, резултатът е най-лошият – глиобластом. Това е смъртна присъда. Край! Няколко часа объркване, плач, примирение. Но после – не, трябва да се действа, няма начин да не открием възможност, ние ще я открием, вярвам! Ти си най-важният за мене човек, не може да не успея да те спася. Обичта ще надвие болестта.
Май 2017 г. Продължавам борбата с удвоени сили! Лъчетерапия – 15 облъчвания. По-късно казваха, че сумарната доза облъчване, която си поел, превишава допустимата такава за цял живот и надхвърля възможностите на човешкия организъм. Хранителен режим, добавки, витамини. Кръвни изследвания. Всеки ден ходим за поредната доза облъчване – част от лекарите гледат през тебе, сякаш си невидим, сякаш вече не си от този свят. Не мога да ги понасям, ще ги удуша! Не могат ли да разберат, че ние ще преодолеем болестта. Ние сме изключение!
След края на терапията се чувстваш горе-долу добре и решаваме да се приберем в твоя Лясковец. С влак! Трудно ти е, но успяваш да се движиш, бавно и неуверено, но успяваш. Това е последната ти среща с твоята майка. Майка Климентина си отиде изведнъж след един месец. Пръснало се е майчиното сърце, не е издържало. Благословена е, че не те надживя. Беше вярваща и много добра – Бог се смили над нея и я прибра навреме.
Юни 2017 г. Връщаме се в София. Чета отново медицински протоколи и разбирам за възможностите на препаратите ресвератрол, кверцетин и артемизин (комбиниран с желязо) да повлияят върху развитието на глиобластома. Прилагаме. Прилагаме също и лекарствени гъби и водорасли. За съжаление, вече са налице първите по-сериозни стомашни проблеми. И как би могло да е по друг начин при толкова много лекарства! Предписват ти най-различни протектори за стомах. Същевременно разбирам за благоприятното въздействие върху организма, особено при онкологични заболявания, на натуралните продукти, произвеждани по съвместен сръбско-германски проект и предлагани от клиника за алтернативно лечение в Белград, т.нар. "Нова вита". Те са Корбазол, Имунарк и Гонебазол - укрепват имунитета, атакуват раковите клетки и защитават здравите клетки по време на лъче- и химиотерапия. Поръчваме и закупуваме определени количества. Доставят ни ги след около месец. Имам информация за състава на тези продукти, която мога да предоставя тук при наличие на интерес. Повечето от съставките ги има на българския пазар. Доставката от Белград е скъпа. Правим ново магнитнорезонансно изследване на главата, което показва разрастване на тумора. Проф. Цеков ни приканва към нова операция - втора за годината и пета от началото. Колебаем се известно време, но накрая се решаваме. Преди това обаче отивам на консултация при д-р Е. Найденов, неврохирург в болница "Иван Рилски". Искам да го попитам за мнението му как да действаме оттук нататък, както и за това приложима ли е подготвяната съвместно от български и белгийски специалисти индивидуална ваксина срещу глиобластом – най-коварния мозъчен тумор. В годините 2010–2013 много се говореше за ваксината, но после всичко утихна. Не зная какво става понастоящем с тази благородна кауза, но докторът изобщо не споменва за такава възможност. Написва ми на листче хартия следното:
1. MGMT → TMZ
2. 1p/19g → BCNU
То се отнася до химиотерапевтичното лечение – ако туморът е от първия тип, се препоръчва лечение с темодал, а ако е от втория – с BCNU, което средство е по-ефективно срещу глиобластома. Заключението е, че спасение може да има, ако туморът е от втория тип и може да се повлияе от BCNU. Което ни подсеща за възможността да направим генетичен анализ на туморните клетки, за да установим най-общо типа на тумора и от какво лечение би се повлиял. Междувременно в края на юни операцията вече е факт – отстранена е част от тумора и кистозна формация. След операцията Николай се чувства по-добре, възстановява се сравнително бързо. Понякога даже излизаме навън. Това, разбира се, крие риск от падане, а ако междувременно се провокира епилептичен пристъп, рискът от падане е 100 процента. Но пък е важно да има движение, така че този риск трябва да се поема. Разхождаме се със сгъваемо столче в ръка, по-късно – с инвалидна количка. На няколко пъти Николай действително получава пристъпи на улицата и се налага да моля / викам за помощ, за да успеем с общи усилия (моите и на околните хора) да го задържим.
Юли 2017 г. След консултации с доц. Каменова от "Пирогов", виден наш клиничен патолог, предавам парафиновите блокчета с туморна тъкан за ДНК-анализ в Лабораторията по геномна диагностика към Медицински университет – София, която се намира на последния етаж на Майчин дом. Междувременно се приготвяме за пътуване в Турция, Медицински център Анадол до Истанбул, където се надяваме да приложат адекватна на заболяването химиотерапия. Докато се подготвяме за пътуването обаче решаваме да не отлагаме химиотерапията – с резултатите от кръвните изследвания отиваме в отделението по онкология, където назначават първата доза Темодал (обичайното средство, което се дава при мозъчни тумори). Приемът на тази доза е в продължение на 5 дена. През това време спираме всички останали помощни средства – вземаш само Невротоп против епилепсия и хапчета против гадене и повръщане, за които се предполага, че може да съпътстват химиотерапията.
И тогава дойде злокобният ден сряда, 12 юли 2017 г., който преобърна живота ни. В късния следобед Николай получи нескончаема поредица от епилептични гърчове, които не спряха в продължение най-малко на час и половина, т.е. той изпадна в състояние на епилептичен статус. През цялото време, докато чакахме Бърза помощ и след това преди и по време на транспортирането до най-близкото спешно отделение, аз бях прегърнала тресящото и гърчещо се негово тяло и само повтарях молитвени думи на ум. В спешното отделение с големи усилия овладяха гърчовете, но той остана в безсъзнание. На другия ден в болницата ме посрещнаха с думите, че за да го спасят, се налага нова операция – трета поред за 2017 г. и шеста от началото на заболяването. По време на операцията бе отстранена по-голямата част от тумора, но пък след нея Николай не можа да проходи и всичко тръгна надолу.
Случилото се, разбира се, осуети пътуването до Турция. Резултатите от ДНК-анализа показваха, че туморът би се повлиял от химиотерапевтични средства, но предвид състоянието на моя съпруг вече беше невъзможно да ги прилагаме.
От средата на юли 2017 до 22 януари 2018 г., когато си замина от този свят, моят съпруг повече не стана от леглото, той не можеше самостоятелно да движи торса, главата и краката, единствено с усилия успяваше да движи ръцете. Рехабилитаторът, който идваше редовно, се опитваше да го научи отново да се движи самостоятелно, да се изправя и ходи, но не се получаваше. Все пак мозъкът имаше някакъв лимит на издръжливост. Редовните упражнения, които прилагахме, и изправянето в леглото поне два пъти на ден поддържаха ръцете му силни, тонизираха го, предпазваха от развитие на пневмония, но тялото се отпускаше все повече.
През август се наложи още едно отваряне на черепа – четвърто за годината и седмо за целия период, за да се регулира клапата, която не работеше. След тази манипулация Николай временно се почувства по-добре.
В началото на описвания тук последен период от живота му той разговаряше с нас, но постепенно спря да говори – беше му адски трудно. Мозъкът все повече отказваше да функционира и да управлява тялото. Опитвах се да го връщам към живота, да тренирам мозъчната дейност, като му четях, предлагах му различни занимателни игри, кръстословици и др., но той нямаше желание за подобни неща, а и не можеше да ги прави. Това, към което проявяваше частичен интерес, поне докъм средата на декември, бе телевизията. Пусках му и релаксираща музика.
От залежаването съпругът ми получи декубитална рана на сакрума, за лечението на която се консултирахме с много хирурзи и приложихме множество терапевтични средства, чийто ефект беше различен. Но така или иначе до края тя не се затвори. Ако някой проявява интерес към прилаганите от нас лекарства, мога да бъда в помощ – натрупах солиден опит по отношение на лечението на декубитални рани.
Пак от залежаването Николай получи тромб на десния крак, поради което до края поставях фраксипарин като антикоагулантно средство.
Въпреки антиепилептичната терапия с Депакин хроно от 500 мг епилептичните пристъпи продължаваха, а през последния месец зачестиха изключително много.
Временно подобрение настъпи вследствие на лечението с хомеопатични препарати и тибетски билки, към което се насочихме през последните месеци. За съжаление беше много късно и хомеопатията не успя да даде траен резултат. Въпреки това съм изключително благодарна на уважаваната от мен Ели Логинова – подготвен хомеопат с огромен опит и прекрасен човек, за предписанията, съветите, разбирането и куража.
Не дадоха траен положителен резултат и болничните престои, през време на които се следеше цялостното състояние и дейността на отделните органи, правеха се вливания, поставяха се инжекции, предписваха се медикаменти.
Междувременно ракът беше се прехвърлил и вляво, беше обхванал и лябото полукълбо на мозъка.
Накрая се прибрахме вкъщи. Състоянието на Николай беше крайно нестабилно – поддържаше температура, имаше стомашни кризи с повръщане, които водеха до обезводняване, зачестиха епилептичните пристъпи. Дните се превърнаха в нескончаема поредица от повиквания на "Бърза помощ", транспортиране с частна линейка до спешно отделение за оказване на неотложна помощ, поставяне на инжекции и системи вкъщи. През последния месец гърчовете зачестиха много; дишането беше затруднено, хъркащо; Николай загуби всякакъв контакт с външния свят, затвори се, капсулира се, гледаше, без да вижда; не можеше да се храни и да поема лекарства и течности – всичко това ставаше със сонда; в употреба влязоха кислороден апарат, инхалатор и аспиратор. Около един месец моето момче беше на границата между живота и смъртта. Гаснеше с всеки изминал ден. И накрая угасна на 22 януари 2018 г. в 12 часа.
Така приключи най-страшният период в живота ни. За съжаление, спасение нямаше. Не можахме да го намерим. Не можах да те спася, въпреки че бях готова на всичко, бях готова да платя най-високата цена за това. Диагнозата "глиобластом" (в нашия случай вторичен глиобластом, развил се през последната година от първичен астроцитом, диагностициран през 2008 г.) явно все още в повечето случаи означава смъртна присъда.
Тук искам да предложа няколко съвета:
- Търсете алтернатива за лечение, за цялостно оздравяване на организма още в началото на болестта; не спирайте да я търсите и в периодите на ремисия. Както казах, болестта е коварна и всичко при нея е доста измамно;
- Търсете възможности за лечение и по собствен път, но преди всичко се опитайте да откриете подготвен специалист в областта на интегративната и алтернативната медицина, на когото да се доверите и чиито методи за оздравяване да прилагате;
- Не се отказвайте от традиционната медицина, независимо от алтернативата или по-точно в съюз с нея, вие трябва да извървите и стандартния път, да се доверите и на повечето от стандартните методи (операция, лъчетерапия, химиотерапия);
- Казвам "повечето от стандартните методи", защото през последната година аз загубих доверие в един от тях – химиотерапията. И по-специално химиотерапията, прилагана за лечение на мозъчни тумори. Първо, защото т.нар. кръвно-мозъчна бариера ограничава разпространението на химическите вещества в мозъка, т.е. в този случай ефектът от химията е почти нулев. И второ, за сметка на това пък тя води до такъв срив във всички системи на организма, че често пъти процесите са необратими и възстановяването е невъзможно. Но повтарям, ефектът от химиотерапията зависи от вида и степента на рака. Освен това решението "за" или "против" е дълбоко лично и тук няма право да се намесва никой.
Накрая може би някой ще попита: "Струва ли си да се прави всичко това, след като краят е предизвестен?" Убедена съм, че този "някой" не е преживявал болестта като страдание на най-близкия му човек. Тук не говоря за преживявания от първо лице, на собствен гръб, нито пък за преживявания, свързани с близки до сърцето ти хора, говоря за най-близкия човек, за единствения човек. Ако този "някой" беше се опитвал да измъкне от лапите на смъртта най-близкия си човек, то той никога не би дръзнал да зададе подобен въпрос.
Докато преминавахме с Николай през деветте кръга на Ада, аз безусловно вярвах, че спасение има. Борбата беше на живот и смърт, без оглеждане, без връщане назад, без право на грешен ход, задъхана, напрегната, борба, в която се опитваш да изпревариш себе си. Непрекъснато си в трескаво и напрегнато състояние, непрекъснато си длъжен да вземаш решения, които трябва да са верните, непрекъснато трябва да даваш най-доброто от себе си и да правиш най-правилните според тебе неща. Ние правехме тези неща, надявайки се на подобрение, но подобрение нямаше, напротив, състоянието непрекъснато се влошаваше. Въпреки това продължавах да вярвам, че разковничето е някъде много близо пред нас, толкова близо, че е достатъчно само да протегнеш ръка, за да го уловиш. Вярвах в спасителния изход, когато буквално в последните дни от живота на моя съпруг уговарях с уважаван от мене специалист подготовката и приложението на разработена от него противотуморна терапия. Виждах накъде отиват нещата, но вярвах в чудото, защото не исках да пусна Николай, опитвах се да го задържа.
Той знаеше от самото начало. Как ли се живее с тягостното усещане за предстоящия край? Как ли се живее, когато си на легло, неподвижен, изцяло зависим от волята на друг човек? И сега, задавайки си тези въпроси, страдам и се измъчвам, че съм го задържала, а не съм го освободила по-рано. Гледах го, милвах го, прегръщах го, целувах го, опитвах се да разгадая какво чувства и мисли той. И ми се струва, че той също до края не искаше да се предаде, да се пусне, да си замине. Той много обичаше живота и искаше да живее. Не зная, моля се само да не съм навредила, опитвайки се да помогна.
Последното, което помня, преди съвсем да потъне в бездната на агонията, бяха очите му, които показваха, че временно се е завърнал в нашия свят. Те излъчваха изненада и радост, че ме вижда отново, благодарност, че ме вижда отново, и доверие, безкрайно доверие.
Как да приемеш загубата на най-близкия си човек! С разума може би ще успееш, но със сърцето никога. И ще продължиш да живееш с надеждата за нова среща с него в друго пространство и време. А дотогава всеки ден ще усещаш преобразяващата сила на неговия дух.
Затова, моля ви, правете всичко възможно в името на живота! И невъзможното дори! Поне докато вашият човек не ви каже: "Стоп! Предавам се. Аз бях дотук." Тогава сте длъжни да изпълните волята му.
Искам да завърша тази публикация с благодарност към един много специален за мене човек, който вече не е сред нас. Жената, благодарение на която Николай беше дошъл на този свят. За майка Климентина сплотеността и добруването на нашето семейство беше над всичко. В името на щастието на Николай тя направи големи компромиси, на които не всяка майка е способна. Благодаря й за обичта, за мъдростта и за силата, която вдъхваше у нас.
Светла й памет!
А сега да си кажем: До скоро! До следващата публикация. Нека утрешният ден да е по-добър от днешния!
Искам да завърша тази публикация с благодарност към един много специален за мене човек, който вече не е сред нас. Жената, благодарение на която Николай беше дошъл на този свят. За майка Климентина сплотеността и добруването на нашето семейство беше над всичко. В името на щастието на Николай тя направи големи компромиси, на които не всяка майка е способна. Благодаря й за обичта, за мъдростта и за силата, която вдъхваше у нас.
Светла й памет!
А сега да си кажем: До скоро! До следващата публикация. Нека утрешният ден да е по-добър от днешния!
Няма коментари:
Публикуване на коментар