Всяка храна, внесена в тялото ни, води до промяна на киселинно-алкалната среда. Дали една храна е алкална или киселинна се определя от минералното й съдържание. Така например едни от алкалнообразуващите елементи са калий, натрий, магнезий, калций, желязо, а от киселиннообразуващите са фосфор, сяра, йод, манган. С всяка внесена храна в тялото ни ние променяме киселинно-алкалната среда – ако се храним с храна с киселинно pH, това означава, че внасяме киселинност.
Нормалното pH на кръвта е приблизително 7,4 и този показател се оказва жизненоважен. Независимо с какво се храним тялото ни има механизми, чрез които се поддържа постоянно pH на кръвта и извънклетъчната течност от 7,365. Това pH се счита за неутрално с много лека алкалност (7 е неутралното pH, по-ниско от 7 е киселинно, като 2 е силно киселинно, над 7 е алкално). Ако внесем киселиннообразуваща храна, тялото започва да издърпва от запасните си алкални елементи, за да може да неутрализира тази киселинност и да опази неутралното рН на кръвта и течната среда. Тялото ни не е способно вечно да компенсира този киселинноосновен дисбаланс и когато злоупотребяваме с небалансирано хранене дълго време, идва моментът, в който се разболяваме. От тук следва, че това какво има в чинията ни, всъщност има значение.
„Много болести са резултат от опитите на тялото да възвърне равновесието на тази вътрешна среда. Според някои ракът е болест, чието развитие се ускорява от киселинността на телесните течности. Раковите клетки се развиват по-добре от нормалните клетки в кисела и бедна на кислород извънклетъчна течност.“ (д-р Гейбриъл Казънс „Съзнателно хранене“).
Д-р Гейбриъл Казънс (Аризона, САЩ) е холистичен лекар
и автор на книги за здравето
Ако киселинността е завишена, организмът ни започва да издърпва от запасите си алкализиращи елементи. Пример: калцият е алкализиращ елемент, при силна киселинност организмът може да издърпа от запасите от калций (например от костите), за да неутрализира тази киселинност. Нека сега да видим коя храна е алкализираща и коя киселиннообразуваща.
Класифицирането на една храна като киселиннообразуваща не следва от това, че тя е кисела на вкус. Така например зрелите лимони са кисели, но попадат в графата за алкални храни, понеже минералното съдържание в лимоните от алкални микроелементи е много високо и попадайки в организма ни, внася алкалност.
Това са приблизителни рН показатели на храните, като те може да варират в зависимост от начина на производство и отглеждане. В зависимост от нашия конституционен тип и индивидуалност реакцията на организма към всяка храна също може да окаже влияние.
Трябва да се подчертае, че е важно да се поддържа балансът между нивата на киселинност и алкалност – както ацидозата (силното повишаване на киселинността на организма) е вредна, така и прекомерната алкализация води до здравословни проблеми.
Важно е да се отбележи, че има и други фактори, които влияят на киселинно-алкалните показатели на течната среда в тялото ни. На първо място сред тях поставяме общото душевно разположение на човека (продължителната загуба на психичен баланс, негативните емоции, стресът, безсънието се свързват с поддържането на патологично висока киселинна среда в организма). Други фактори са възрастта, минали заболявания, нарушения в метаболизма, равнището на интоксикация в организма и др. Важно също така е дали поемаме достатъчно количество вода, дали дишаме правилно, движем ли се достатъчно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар