неделя, 20 май 2018 г.

Истината за рака

На 16 май 2017 г. Николай беше споделил във фейсбук съдържанието на този линк:

https://go2.thetruthaboutcancer.com/agq-encore/episode-1/
The truth about cancer. A global quest. Episode 1. The true history of Chemotherapy and Pharmaceutical Monopoly

Аз на свой ред го споделям тук за вас.
Само искам да кажа, че ако тогава бях изгледала филма, вероятно щях да схвана посланието на Николай към мен и щях да му спестя болката и страданието през дългите месеци, в които се борехме да спасим живота му. В крайна сметка резултатът беше единствено, че удължих мъките му. За което безкрайно съжалявам и никога няма да си го простя.

събота, 28 април 2018 г.

Ефективна ли е хомеопатията при лечение на рак?

By Manfred Mueller | The American Homeopath Volume 18, 2012
(статията е публикувана със значителни съкращения)
В статията е направен преглед на публикации за лечение на ракови заболявания с хомеопатия, публикувани през последните години в PEER – наблюдавани научни списания.
През 2007 г. в научния обзор „Доказателства – Научни изследвания за хомеопатично лечение на раковите заболявания”, публикуван в The American Homeopath, ние направихме следния извод:
„Хомеопатичните лекарства оказват биологично действие върху рак – ин витро и ин виво, при животни и хора, при ниски и високи потенции. След като традиционното лечение на рак е свързано с тежки и понякога фатални странични ефекти, а хомеопатията е безопасна и няма такива си струва и дори е спешно да се проучи и осигури хомеопатично лечение на рак и други заболявания.“
Хомеопатичното лечение на рак има голям потенциал, защото е безопасно и същевременно сравнително често дава положителни резултати в клиничната практика. За съжаление има голямо объркване сред много изследователи за ключови концепции в хомеопатията. Обръщаме внимания и на факта, че проучванията за лечение на рак с хомеопатия досега изследват действието на високите разреждания, а не ефективността на хомеопатичното лечение. Това трябва да се има предвид, докато четете този материал.
Трудности при проучването на хомеопатичното лечение на рак.
В статия на професор Е. Ернс се коментира сериозната липса на рандомизирани, контролни проби при хомеопатично лечение на рак; наличните такива проби са само за ракова палиация и подкрепяща терапия. В статията се описва, че хомеопатичните потенции са разреждания над числото на Авогадро. Пропуснато е да се отбележи, че в световен мащаб се използват само 25% разреждания на хомеопатични лекарства над числото на Авогадро.

Освен критиките към хомеопатията има и други причини за редките изследвания при хомеопатичното лечение на рак. Клиничните проучвания за недоказани терапии за лечение на рак като хомеопатия, са скъпи и има законови пречки пред тях. В 30 щата в САЩ има забрани за използване на недоказани терапии за рак. Рядко се одобряват клинични експерименти за непроучени лечения на рак като хомеопатичната терапия.
Същевременно правителството и професионалните организации продължават да подкрепят химиотерапията, лъчетерапията и хирургията като единственото одобрено лечение, независимо от тежките увреждания и ниските терапевтични ефекти. Заради законовите ограничения, по-голяма част от хомеопатични проучвания се провеждат в лаборатории – изследване на ефектите от хомеопатичните лекарства ин витро в клетъчни линии, или ин виво в опитни животни с предизвикан рак. Това обяснява оскъдните рандомизирани, контролни клинични проучвания.
Все повече пациенти по света избират хомеопатичното лечение като допълващо или алтернативно на конвенционалната терапия. Проучванията показват, че когато нямат достъп до специализирано хомеопатично лечение, пациентите се снабдяват и лекуват себе си и близките си с хомеопатия, дори без подходящо обучение.
Програма за най-добри практики (BEST CASE SERIES PROGRAM)
В Индия, където хомеопатията е медицинска терапия, одобрена от държавата, хиляди ракови пациенти се лекуват с хомеопатия; клиницистите докладват, че при около 1/5 от пациентите туморът напълно изчезва и другите се подобряват значително след хомеопатично лечение.
През 2008 изследователи от PBH RESEARCH FOUNDATION, Калкута, Индия, публикуват доклади за лечението на няколко случаи на белодробен и езофагиален карцином, които преди повече от десетилетие са представени пред Националния раков институт в програмата за най-добри практики. В тях се съдържат патологични и радиологични доклади за 14 пациенти с малигнени тумори, лекувани по Банерджи протокол до пълно изчезване на туморите.
Проведеното лечение се различава от класическия хомеопатичен метод, защото преференциално са използвани лекарства, показали ефект в голям брой клинични случаи вместо чрез индивидуализация на подобието на симптоми. Този подход е оправдан при рака, поради липсата на симптоми (индивидуални) и тежестта на болестта. Такива състояния се класифицират като едностранни болести от създателя на хомеопатията – д-р Самуел Ханеман. От 1991 г. Националният раков институт провежда оценка на комплементарни и алтернативни методи, които се оценяват по същите строги критерии както и конвенционалните.
Изследвания на хомеопатични потенции
През 2010 г. проф. д-р Димфел, Германия, показва, че ефектът на ниските потенции може да се види на ЕЕГ. Използвайки лекарство на фирма Heel, той измерва мозъчните вълни чрез ЕЕГ, за да определи въздействието на лекарството.
В Индийския технологичен институт е проведено проучване с помощта на нанотехнологии на много високи потенции. Използвани са лекарства от метален произход от надеждни производители. Чрез електротрансмисионна микроскопия, електронна дифракция и химичен анализ чрез индуктивно свързана атомно-плазмена спектроскопия за първи път се демонстрира наличието на физически частици под формата на наночастици и техни агрегати във високоразредените разтвори (30С и 200С).
Терапия с ниски дози за напреднал рак
Д-р Сати от Департамента по радиационна онкология, Albany Medical Centre, NY, коментира, че има световна тенденция за използване на ниски дози при терапия на сериозни заболявания, като напр. напреднал рак. Малка доза от предписаното лекарство често се назначава продължително на определени интервали (Метрономична терапия) като стандартна терапия или като поддържаща терапия за дълго време. Той говори за феномена "хормезис" – наблюдение, че токсините в ниски дози могат да предпазят организма от увреждащите дози на същия токсин. Нужни са допълнителни проучвания, за да се определи потенциалът на нискодозираната, метрономична терапия за лечение на хронични и усложнени заболявания. В заключение той посочва, че новата метрономична терапия с ниски дози ще има много голям ефект при лечението на хронични заболявания навсякъде по света.

Антираков ефект на хомеопатичните лекарства при лабораторни животни и клетъчни култури
В Изследователския център Амала, Индия, са изследвали антираковите и инхибиторни ефекти на няколко хомеопатични лекарства върху плъхове с чернодробен карцином и мишки със саркома. Назначени са 4 лекарства, често използвани за лечение на рак – Ruta graveolens, Hydrastis canadensis, Lycopodium clavatum и Thija occidentalis в потенция 200C.
Изследователите са проучили ефекта на Ruta graveolens 200C и Phosphorus 1M при мишки със сарком. Същата група изследователи (Preethe еt al.) са правили изследвания на Ruta graveolens 200C и на метанолов екстракт на Ruta graveolens. Те установяват антитуморна активност на това лекарства при тумори при мишки и асцит, като усможнение на раковото заболяване, включително при лимфом на Далтън и сарком на Ерлих. През 2005 г. изследователският екип Phatak et al. доказва, че Ruta 6C предизвиква селективно смъртта на ракови клетки от мозъчен тумор и води до нестабилност на теломерите.
Друго проучване (Kumar et al., 2007) открива, че потенцираните хомеопатични лекарства забавят развитието на тумора и осезаемо намаляват повишените нива на ензимни маркери, което се вижда от морфологични, биохимични и хистопатологични данни. От четирите лекарства Ruta graveolens 200C показва най-силно инхибиращо действие върху развитието на чернодробния тумор. Лекарствата Ruta 200C и Phosphorus 1M намаляват разпространението на саркома и увеличават продължителността на живот на мишките с тумор.
В друг опит изследователите от Амала институт (Sunila et al.) докладват за антитуморна и антиметастатична активност на Ruta graveolens 200C и Hydrastis canadensis 200C при трансплантирани тумори на мишки. Изследваните хомеопатични лекарства значително увеличават продължителността на живот на мишките със сарком и лимфом и в 95,6% и 95,8% намаляват обема на солидните тумори на 31-я ден от въвеждането на тумора. Лекарството Hydrastis canadensis 1M даден орално, значително инхибира растежа на развити, солидни тумори и увеличава продължителността на живот. При 9 от 15 животни с развити тумори се наблюдава изчезване на тумора след лечение с Hydrastis 1M.
Авторите посочват и антиметастатичната активност на лекарствата Thuja occidentalis 1M, Hydrastis canadensis 1M и Lycopodium clavatum 1M при животни с меланом. Доказателство за това е инхибирането на туморната формация в бял дроб, морфологичен и хистопатологичен анализ на бял дроб и намалени нива на клетъчния маркер за пролиферация gamma-GT в серум.
В следващ опит на същата група (Sunila et al., 2009) се изследва цитотоксичния ефект на 10 потенцирани лекарства в разреждане 30C и 200C, сравнен с активността на техни майчини тинктури, при лимфомен асцит, саркомен асцит, клетъчни линии на белодробен фибробласт (L929) и яйчник на китайски хамстер. Също така се оценява и способността на динамизираните лекарства да предизвикат апоптоза и тяхното влияние върху експресията на гените по време на апоптоза. Авторите заключват, че динамизираните лекарства инхибират образуването на клетъчна колония и Thuja occidentalis, Hydrastis canadensis и Carcinosinum във високи потенции предизвикват апоптоза. Майчините тинктури също показват значителен цитотоксичен ефект.
Изследвани са Ruta graveolens 200С, Carcinosinum 200С, Hydrastis canadensis 200С, Thuja occidentalis 200С, and Thuja occidentalis 1M за способността им да предизвикват апоптоза, като се наблюдава морфология, ДНК анализ и експресия на гени на апоптозата. Ruta graveolens 200С предизвиква морфлогични промени в клетки на лимфом. Апоптозата е един от механизмите на действие на хомеопатичните лекарства за намаляване на тумора. При сравнение на действието на потенцираните лекарства и майчините тинктури се установява, че те имат близки ефекти.
В Лабораторията по цитогенетика и молекулярна биология на Университета в Каляни, Индия, д-р Банерджи и сътрудници изследвали ефективността на лекарството Chelidonium majus 30С и 200С при изкуствено предизвикани чернодробни тумори и хепатоксичност при плъхове. Плъховете са разделени на 6 подгрупи като на 30, 60, 90 и 120 ден са оценени различни биомаркери за токсичност и патологични параметри. Учените откриват, че хроничното хранене с p-диметиламиноазобензен и фенобарбитал повишават нивата на аспартат аминотрансфераза /АСТ/, аланин аминотрансфераза /АЛТ/, гамаглутамил трансфераза, лактат дехидрогеназа, триглицериди, холестерол, билирубин, креатинин и намаляват нивата на глутатион, глюкозо-6-фосфат дехидрогеназа и каталаза. Установяват се статистически значими разлики в тези параметри между третирани животни и позитивната контролна група. Авторите заключават, че и двете потенции на Chelidonium проявяват антитуморен и антиоксидативен ефект срещу изкуствено предизвикани тумори и хепатотоксичност при плъхове.
Изследователски екип от Университета в Каляни (Bhattacharjee et al.) доказва експериментално, че Natrium sulphuricum 30С самостоятелно или в комбинация с Carcinosinum 200С намалява чернодробните тумори. Периодичната употреба на Carcinosinum, заедно с Natrim sulphuricum, носи допълнителни ползи срещу генотоксичността, хепатотоксичността, цитотоксичността и оксидативния стрес, предизвикани от карциногените при хепатокарциногенезата. Това изследване потвърждава наблюденията на клиницистите, използващи хомеопатия.
В същия университет е направено друго проучване (Patak et al.) на лекарството Lycopodium clavatum 200C, което е често използвано за лечение на рак на черен дроб, и е установена антиракова активност при мишки с предизвикан чернодробен рак. Lycopodium 200С намалява цитогенетичните увреждания, предизвиквайки позитивни изменения във всички патологични, биохимични фактори и в клетъчната жизнеспособност.
В Тексаския университет, Хюстън, изследователи от Програма за интегративна Медицина, Департамент за молекулярна патология и Департамент за онкология, проучват 4, често използвани хомеопатични лекарства за лечение на рак – Carcinosinum, Phytolacca decandra, Conium maculatum и Thuja occidentalis, за цитотоксичен ефект срещу две човешки клетъчни линии на аденокарцином на млечна жлеза. Откриват, че лекарствата предизвикват цитотоксичен ефект чрез забавяне цикъла на клетките и апоптоза. Тези ефекти се съпътстват и от променена експресия на регулиращите клетъчния цикъл протеини. Авторите заключват, че техните открития демонстрират биологична активност на хомеопатичните продукти в свръхразредени дози и препоръчват допълнителни преклинични и клинични проучвания. Също така посочват, че пациентите, които идват в Клиниката по интегративна медицина вече използват хомеопатия или искат да я интегрират към конвенционалната си терапия. Като цяло има голям интерес от страна на пациентите към хомеопатично лечение на рак.
В Изследователска лаборатория за възпалителни и неопластични клетки, Медицински факултет Мурсия, Испания, са тествали т.нар. "Бразилски комплекс" – комбинирано лекарство – хомеопатия и имунен модулатор, използвано за пациенти с отслабена имунна система. Наблюдавали са "ин витро" взаимодействието на миши лимфоцити и макрофаги с меланомни клетки в присъствие и отсъствие на лекарство. В присъствие на лекарството се увеличава антираковата активност на лимфоцитите и макрофагите срещу агресивния меланом. Тези резултати показват, че нетоксичните терапии с "Бразилския комплекс" са обещаващ алтернативен подход за лечение на меланом. Авторите посочват, че такива терапии могат да увеличат ефективността на конвенционалната терапия, подобрявайки имунния отговор срещу туморните клетки.
Заключение
Лабораторните изследвания ин витро и ин виво показват, че хомеопатичните лекарства имат капацитет да намаляват размера на туморите и да предизвикват апоптоза. Хомеопатичното лечение е ефективно и като комплементарна терапия за страничните ефекти от конвенционалната ракова терапия. Това потвърждават наблюденията от клиничната практика – когато хомеопатичните лекарства са подбрани съгласно индивидуалните особености на пациента и патологията и назначени в подходящи дози, хомеопатичната терапия е ефективна при лечение на всички видове рак и левкемия, както и при увреждащите странични ефекти на конвенционалната терапия.
За 200 години от съществуването на хомеопатията са открити над 400 лекарства за лечение на рак. Много малка част от тях са били обект на научно изследване досега. Следващата голяма стъпка в проучването на хомеопатично лечение на рак са "двойно слепите", плацебо контролирани, рандомизирани клинични проучвания.
Има все по-голям интерес и настояване от страна на пациентите за достъп до хомеопатично лечение на рак, както и за други алтернативни методи. Затова е важно да се продължи с проучването и осигуряването на качествено, хомеопатично лечение на рак за тези, които искат да го получат.
Посетете сайта на The Homeopathic college, където ще намерите пълния текст на статията на английски с библиография:
www.thehomeopathiccollege.org/cancer-treatment/homeopathy-effective-cancer-treatment/
Превод: Мирослава Делчева – Пепелджийска




Хомеопатично лечение на ракови заболявания

http://www.d-rmario.com/?p=1364. Сайт на д-р Марио Янакиев "Природна медицина за деца, майки и бащи".

понеделник, 16 април 2018 г.

Фактори за предотвратяване на рака. III. Прекъсване на снабдителните линии на рака

През 60-те години на XX в. медицинският офицер от американските военноморски сили д-р Джуда Фолкман стига до заключението, че раковият тумор не може да расте, ако не успее да отклони кръвоносни съдове за собствена употреба. Никоя жива клетка не може да оцелее, без да е в контакт с мъничките кръвоносни съдове, наречени капиляри. Капилярите доставят необходимите на клетката кислород и хранителни вещества и отнасят от нея отпадъчните продукти от клетъчния метаболизъм. Раковите клетки също имат нужда от внос на храна и износ на отпадъци. Следователно, за да оцелеят, туморите трябва да са дълбоко инфилтрирани с капиляри. Но тъй като туморите се разрастват с голяма бързина, новите кръвоносни съдове също трябва да изникват бързо. Фолкман нарича този процес „ангиогенеза“ – раждане на нови кръвоносни съдове. В крайна сметка той стига до извода, че един от методите за борба с разрастването на раковите клетки е да им се попречи да си присвояват кръвоносни съдове. Атакувайки техните кръвоносни съдове вместо самите ракови клетки, ние можем да успеем дори да изсушим тумора и може би да го накараме да регресира.
Днес фармацевтичната индустрия е разработила много лекарства против ангиогенезата. Трябва да се има предвид обаче, че дори и да имат известен положителен ефект и да се понасят по-добре, отколкото химиотерапевтичните средства, това са все пак лекарства, които показват редица странични ефекти. Те вероятно няма да се окажат дългоочакваните чудодейни хапчета. Това всъщност не е толкова изненадващо. Ракът е многоизмерна болест, която рядко се поддава на един-единствен тип интервенция. Обикновено трябва да се комбинират няколко подхода. Съществуват природосъобразни подходи, които имат мощно отражение върху ангиогенезата, без да имат странични ефекти. Те са: спазване на специфична диета (открити са много антиангиогенни храни, включително ядливи гъби, някои видове зелен чай, подправки и билки); всичко, което допринася за понижаване на възпалението, което е директната причина за растежа на нови кръвоносни съдове.












Фактори за предотвратяване на рака. II. Причината за рака е възпалителен процес

Всички живи организми притежават естествената способност да възстановяват тъканите си след нараняване. В случай че тъканта е засегната от някакво увреждане, предизвикано от шок, порязване, изгаряне, отрова, инфекция, около наранения участък се събират тромбоцити, които отделят химическа субстанция, която на свой ред предупреждава белите клетки на имунната система. Тези клетки произвеждат вещества-посредници, координиращи операцията по отстраняването на повредата. Първо те разширяват кръвоносните съдове, заобикалящи повредения участък, за да благоприятстват притока на имунни клетки. После запечатват нараненото място, като предизвикват съсирване на кръвта около натрупаните тромбоцити. След това правят заобикалящите тъкани проницаеми, така че имунните клетки да могат да навлязат, открият и унищожат бактериите и да стимулират растежа на клетки и кръвоносни съдове, за да поправят пораженията. Т.е. тъканта може да възстанови липсващата част и да образува на място малки кръвоносни съдове, които да доставят кислород и храна. При нормално развитие на процесите растежът на нова тъкан спира в момента, в който причинените повреди са възстановени. През последното десетилетие обаче учените откриха, че ракът, подобно на троянски кон, използва този оздравителен процес, за да нахлуе в тялото и да го докара до разрушение. Това е именно двойното лице на възпалението – макар че предназначението му е да оздравява, като спомага разрастването на нова тъкан, то може също и да причини раково разрастване.
При нормално зарастващите рани производството на възпалителни химически вещества спира, след като тъканта бъде възстановена. При рака производството на тези субстанции обаче продължава без прекъсване. На свой ред излишните възпалителни химикали блокират в съседните тъкани естествения процес, наречен апоптоза – самоубийството на клетките. Апоптозата е генетично програмирана във всяка клетка и клетките естествено влизат в режим на апоптоза в отговор на сигналите, че са създадени достатъчно нови клетки, формиращи здрава тъкан. По този начин раковите клетки хем стимулират собствения си растеж, хем се предпазват от смърт. Именно комбинацията от тези два фактора причинява постепенното разрастване на тумора.
Тук трябва да се обърне специално внимание на факта, че една от причините за свръхпроизводството на възпалителни вещества е стресът, постоянното чувство за безпомощност, нестихващото отчаяние. Това емоционално състояние води до производството на хормони, които подготвят тялото за потенциално нараняване, като в известна степен стимулират възпалителните фактори, необходими за поправянето на тъканите. Но те също така подхранват раковите тумори.
Всичко това показва, че за да контролираме възпалението, трябва да се стараем да елиминираме причините, съдействащи за развитието му, което означава и промяна в начина на живот. Промените в начина на живот не могат да бъдат патентовани, поради което те не се превръщат в лекарства, за тях не се изписват рецепти. Повечето лекари не ги смятат за част от сферата си на дейност, следователно работа на всеки от нас е да ги направи част от своята сфера.
Има още една възможност за противодействие. Разрастването и разпространението на раковите клетки в голяма степен зависи от един-единствен способстващ за възпаляването фактор, секретиран от туморните клетки. Този фактор е известен като ядрен фактор капа-бета (NF-kappa B) и блокирането на неговото производство прави повечето ракови клетки отново „смъртни“. Затова фармацевтичната индустрия напоследък се занимава с търсенето на препарати, които да потискат ядрения фактор капа-бета. Парадоксалното е, че молекулите, за които се знае, че имат такова потискащо действие, отдавна са широко достъпни. Сред тях са: катехини, съдържащи се в зеления чай, и ресвератрол – в червеното вино.


















неделя, 15 април 2018 г.

Проучване и разработване на противоракови лекарства – мозъчни тумори


Current diagnostic imaging modalities fail to adequately describe entire tumor location. (A) T2-FLAIR image of GBM patient with tumor area outlined in blue. (B) T1-gadolinium (GAD) image of the same patient tumor (outlined in red). Contour includes postoperative cavity (not just enhancement). (C) PET image from the same patient with active tumor outlined in yellow. Tumor volume comparison of T1-GAD, T2-FLAIR, and PET indicates a large volume of active tumor (PET) outside of the area where the BBB is leaky (T1-GAD).


Предлагам на Вашето внимание материали от Първата и Втората международна конференция (2014, 2016), посветени на проучването и разработването на противоракови лекарства при мозъчни тумори. Основен принос в представените разработки имат учени от САЩ. Анализирано е въздействието на съвременни химиотерапевтични средства (BCNU, PCV, CCNU и др.) върху мозъчните тумори. С тяхна помощ животът на болните от глиобластом (4-ти последен стадий на болестта) може да се удължи с 7 до 14 месеца, а на тези, при които болестта е в не толкова напреднал стадий (3-ти, анапластичен астроцитом) – с около 2 години.
Похвално е, че учените и лекарите се опитват да открият средствата за удължаване на живота. Но мисли ли някой за качеството на живота през месеците (или годините), докато траят опитите за възстановяване, докато човешкият организъм може да се бори, докато все още е жива надеждата? Животът ти се превръща в една задъхана и напрегната борба, без ясен край. Или по-точно – с предчувствие за леталния изход, което се стараеш да потиснеш дълбоко в себе си. Това не е животът, за който си дошъл на тази земя. Мисли ли някой за мъката на хората, за тяхното страдание, за това, че често те са обезверени, на предела на силите си, но продължават да се борят заради своите близки, за да не ги разочароват? Не, не можеш да мислиш за всичко това до момента, в който то не стане реалност за тебе, не се превърне в твоя болка.
Аз видях много страдание, видях страданието на най-близкия си човек и право да си кажа, вече не знам дали съм била права, като съм се борила докрай. С времето у мен се засилва чувството за вина, че съм удължила мъките на Николай, без да мога да помогна.
Въпреки това ще продължа да предоставям на страницата на блога информация за най-новите разработки в областта, защото случаите са различни и точно този материал може да помогне на някого с нещо.
URL за достъп до материалите от двете конференции:

https://academic.oup.com/neuro-oncology/article/17/suppl_6/vi1/1087922;
https://www.futuremedicine.com/doi/full/10.2217/cns-2017-0014.





вторник, 10 април 2018 г.

Научни постижения

Инфрачервена термография при пациенти с мултиформен глиобластом
Подробна информация за постиженията на българските неврохирурзи при прилагането на инфрачервена термография при болни с мултиформен глиобластом се съдържа на страницата на Фондация "Остани".

Мастните клетки, превърнати в стволови клетки, могат да поправят всички увредени тъкани.



неделя, 8 април 2018 г.

За смирението

Текстът, който предлагам на вашето внимание, е откъс от книгата на митрополит Антоний Сурожки "Началото на молитвата" (София, 2003). Този текст се отнася до състоянието на смирение, което често пъти се постига доста трудно. Мисля, че в дните, когато празнуваме Възкресение Христово, той е подходящо четиво. Посвещавам тази публикация на светлата памет на Николай, който постигна смирението и чрез страданието успя да пречисти душата си.

"Вероятно помните двата откъса от апостол Павел (1 Кор. 15:43; 2 Кор. 12:9), където той казва: "Силата Ми се в немощ проявява." Тази немощ няма нищо общо със слабостта, която показваме, когато грешим и забравяме Бога; това е такава слабост, която означава да бъдем напълно прозрачни, да се предадем изцяло в ръцете Божии и да се оставим да бъдем като глина в тях. Само че ние обикновено се опитваме да бъдем силни и пречим на Бога да прояви Своята сила...
Ще ви дам пример. Преди двадесет и пет години един мой приятел, който имаше две деца, загина при освобождението на Париж (книгата е издадена през 1970 г.). Неговите деца не ме обичаха, ревнуваха, че баща им има такъв приятел, но когато той загина, те се привързаха към мен. Веднъж неговата дъщеря, момиче на около петнадесет години, дойде при мен в кабинета (преди да стана свещеник, бях лекар) и видя, че редом с медицинските принадлежности на бюрото ми лежи Евангелие. С присъщата на младостта самоувереност тя заяви: "Не разбирам как е възможно образован човек да вярва на такива глупости." Тогава я попитах: "А ти чела ли си тази книга?" Тя ми отговори: "Не." "Запомни! Само много глупави хора съдят за неща, които не знаят." След това тя прочете евангелието и то така я покори, че целият й живот се промени, защото тя започна да се моли, Бог й даде да изпита Неговото присъствие и известно време тя живя с това. По-късно се разболя от неизлечима болест и когато аз вече бях свещеник в Англия, получих писмо, в което тя пишеше: "Откакто тялото ми започна да слабее и отмира, духът ми е по-жив отвсякога и усещам Божието присъствие необикновено леко и с особена радост." Аз й отговорих: "Не очаквай дълго да продължи така. Когато силите ти намалеят още повече, вече няма да можеш да се обръщаш и да се устремяваш към Бога; ще дойде момент, когато ще ти се стори, че нямаш достъп до Бога." След известно време тя ми писа отново: "Да, Вие бяхте прав, сега съм толкова слаба, че не мога да събера сили да се обърна към Него или даже да тъгувам за Него и сякаш няма Бог." Тогава й отговорих да се опита да постъпи другояче: да се научи на смирение в истинския дълбок смисъл на тази дума.
На латински "humilitas" – "смирение" произлиза от "humus" – "плодородна земя". Смирението не е, както ние често го разбираме, да скромничиш, да се опитваш да си представиш, че си най-лош от всички и да убеждаваш другите, че тези превзети маниери са признак на смирение. Смирението е състоянието на земята: тя винаги е под краката ни, възприемаме я като даденост, не се сещаме за нея, тя е забравена; всеки я тъпче; в нея изхвърляме боклука си, всичко, което не ни е необходимо. Тя е там, безмълвна и приемаща всичко: самите отпадъци приема творчески и ги превръща в живо и животворно богатство; самото разложение претворява в нова жизнена сила; отворена за слънчевите лъчи, за дъжда, готова да приеме всяко посято семе и да принесе плод тройно, петдесеткратно, стократно.
Аз посъветвах тази жена: "Учи се да бъдеш такава пред Бога – отдаваща себе си без съпротива, готова да приемеш от хората и от Бога всичко, каквото и да ти дават." И наистина тя изтърпя много от хората. След шестия месец на нейното заболяване мъжът й се умори от това, че жена му умира, и я изостави. Тя позна отхвърлянето, но и Бог я осия със Своята светлина и й изпрати освежаващ дъжд. Малко по-късно тя ми писа: "Съвсем съм изтощена. Нямам сили да се устремя към Бога, но сега Бог сам слиза при мен." (А. Сурожки. Началото на молитвата. Издание на български език, 2003, с. 29–31).















  

вторник, 3 април 2018 г.

Фактори за предотвратяване на рака. I. Мощни имунни клетки

В предложените три публикации под наслов „Фактори за предотвратяване на рака“ са обобщени резултатите от проучванията на д-р Давид Серван-Шрайбер за условията, при които може да бъде предотвратено развитието на раковите клетки и съответно – настъпването на болестта (Давид Серван-Шрайбер „Антирак. Нов начин на живот“ (2. доп. изд. на бълг. език от 2011).
И така, според Д. Серван-Шрайбер тези условия са:
1. Когато имунната система се мобилизира срещу рака;
2. Когато тялото откаже да образува възпалението, без което раковите клетки не могат нито да растат, нито да завоюват нови територии;
3. Когато кръвоносните съдове откажат да се възпроизвеждат и да снабдяват раковите клетки с провизиите, нужни за растежа им.

Щом туморът е вече образуван, никоя от тези естествени защити не може да замени химио- и лъчетерапията. Но те могат да бъдат използвани успоредно с конвенционалните лечения, за да се мобилизира максимално тялото за съпротива срещу рака.

 I. Мощни имунни клетки
През миналия век в медицинската литература са докладвани случаи на пациенти, чийто рак внезапно отстъпва и в крайна сметка изчезва окончателно. Но тези случаи са изключително редки. Очевидно е, че е много трудно да бъдат изследвани, тъй като са непредсказуеми и не могат да бъдат възпроизведени по поръчка. Обикновено ги приписват на грешка в диагнозата или на забавена реакция на предишни конвенционални лечения. Въпреки това всеки непредубеден човек ще се съгласи, че при тези необясними ремисии влизат в действие слабо познати механизми, които противостоят на развитието на рака. През последните 20 години някои от тези механизми са осветлени и изследвани в лабораторни условия. Опитите доказват, че първият от тях е силата на имунната система, когато тя е напълно мобилизирана.
За изследователски цели в лабораторни условия животни (мишки) се инжектират с ракови клетки. За известно време част от мишките показват устойчивост към рака, след това се разболяват – проявяват ясни симптоми за прогрес на болестта, след което ракът спонтанно изчезва. Какво е обяснението? На известна възраст - 6 месеца при мишките, която отговаря на 50-годишна възраст при хората, механизмът на устойчивост е отслабен и ракът започва да се развива. Но около две седмици по-късно (една или две години, отнесено към хората) самото присъствие на тумора активира съпротивата на тялото. Туморът се разтапя с всяка изминала минута и изчезва за по-малко от 24 часа (един до два месеца за хората). На какво се дължи наблюдаваната спонтанна регресия на рака? Изследователите откриват, че тя се дължи на факта, че белите кръвни клетки на имунната система атакуват раковите клетки.
Какво можем да направим, за да събудим жизнеността на белите кръвни клетки?
Проучванията показват, че човешките имунни клетки се бият по-силно, когато:
1. Храненето ни е здравословно, предпазваме се от отрови и извършваме повече физически дейности;
2.Контролираме емоциите си и се държим уравновесено. Имунните клетки реагират положително на емоционални състояния, в които доминират радост и чувство на свързаност с хората около нас.

























понеделник, 2 април 2018 г.

Препоръки за профилактика и възстановяване на имунната система

Важно: Водата за пиене да бъде леко алкална, не минерална, филтрирана, не студена и не по-малко от 2 литра дневно. Да се приема около 30 минути преди хранене или час и половина след хранене.
І. Препоръчителни добавки
Препарати от лекарствени гъби (по различни схеми) след консултация с лекар – 30 мин. преди или по време на хранене, всичките заедно с чаша топла вода или прясно изцеден зеленчуков сок или с билкова отвара; Алое вера; Препарат за поддържане на имунната система; Селен плюс А, С и Е; Сребърна вода; Капсули с чесън на прах; Омега 3-6-9 Ленено масло; Пробиотик.
ІІ. Храни, подобряващи състоянието на имунната система и алкализиращи организма:
Зеленчуци и плодове се препоръчват поне 5 пъти дневно, 2 различни плода и 3 различни зеленчука. И зеленчуците и плодовете се препоръчват сурови и необелени, ако е възможно.
Зеленчуци:
а) зелеви (броколи, червено зеле, бяло зеле, брюкселско зеле, китайско зеле, карфиол);
б) домат (под всякаква форма) – ликопенът в него има изразено антиоксидантно действие и в суровите плодове, и в преработените;
в) морков – поне 2 моркова дневно (в един средноголям морков се съдържат 750 МЕ бета каротин);
г) лук – суров действа като чесъна – до 2-3 глави дневно (може да се сложи в храна или салати);
д) коприва – многократно усилва имунната система: 3 суп. лъжици листа от коприва киснат 30 до 60 мин. в половин литър вряла вода. Пие се през целия ден;
е) смес от зеленчукови сокове: моркови, целина глава и червено цвекло – съотношението трябва да е 3:1:1. Еднократна доза – 100 мл. се приема 3 пъти дневно, сокът да е прясно изцеден и да се изпие до 5 мин. след приготвянето му, 30-60 мин. преди ядене или 1,5 часа след ядене;
ж) червено цвекло, праз, целина, патладжан, маруля, кълнове от люцерна, репички, краставица, хрян, пащърнак, бяла ряпа, магданоз, копър, спанак, аспержи, тиква, масло от тиквено семе.
Плодове: ябълка, кайсия, шипка, дрян, ягода, касис, диня, пъпеш, маслини, грозде (червено), всички цитрусови (лимон, портокал, грейпфурт, мандарина), нар, смокиня, авокадо, папая, праскова, круша, черна череша, черни и червени боровинки, малини, къпини, сини сливи,  киви.
Варива: фасул, грах, леща, соя, овес, бакла.
Кълнове и прорастъци: житни, соеви, от люцерна, от леща, от слънчоглед и др.
Морска храна: водорасли – синьо-зелени (АФА, Спирулина), зелени (Хлорела), кафяви (Келп) – по 1000-1500 мг дневно, червени (микроалги) – 30 мл дневно, един път на ден. Да се употребяват „мазни“ риби, най-вече скумрия, сьомга, сардина, сафрид, риба тон, но и аншоа, треска, от сладководните само дъгова пъстърва (от развъдник).
Семена и ядки: ленено, слънчогледово и сусамено семе. Ядки – бадем (основно), нахут, лешник, орех, бразилски орех, шам-фъстък.
Пчелни продукти: пчелен прашец, пчелен прополис, пчелно млечице, пчелен восък, пчелна отрова, перга, манов мед.
Зърнени култури: лен, просо, ечемик, кафяв ориз, елда (гречка), жито. Кълнове и поници от тях. Пшеничени трици.
Храни с млечно-кисела ферментация: българско нискомаслено кисело мляко, извара и сирене (нискомаслени и обезсолени), естествено ферментирало кисело зеле.
Витамини и минерали: бета каротин, витамин А, витамин Е, витамин С, витамин D3 (като холекалциферол), В15 (пангамова киселина) – всички са силни антиоксиданти. Витамин К3 „Apatone“, витамин В2, В3, В6 и Органичен германий.
ІІІ. Билки:
Ехинацея, корен от репей, глухарче, резене, ливадна и червена детелина, босилек, полски хвощ, бял оман, бял имел, бяла върба, бял равнец, бял трън, зелен чай (поне 6 чаши дневно), жълт и червен кантарион, старо биле (змийска царевица), сладък корен (сладник), невен, иглика (примула), лечебна ружа, смрадлика, живовляк, лавандула, глог, маточина, дилянка (валериана), лайка, хмел, мента, бъз.
ІV. Подправки:
Куркума (заедно с черен пипер, за да се абсорбира по-добре куркуминът), розмарин, джинджифил (исиот), кардамон, естрагон, босилек, мащерка, мента, риган, шипки (чай), градински чай, лют червен пипер, мускатово орехче, къри, девесил, канела, чили, сминдух, карамфил, анасон, масло от черен кимион („маслото на фараоните“).

V. Природни имуномудолатори: прополис, пчелно млечице, цветен прашец, медицински гъби, ехинацея, киселец, жълт кантарион, Гинко Билоба.

VІ. Препоръки на Американското общество по здраве – всеки ден да се консумират:
a) повече зеленчуци от вида зелеви – броколи, бяло зеле, брюкселско зеле, гулия;
б) варени царевични зърна, сливи, ябълки, орехи, бадеми, лешници, спанак, фасул, леща, картофи, пълнозърнест хляб, поникнали семена и зърна;
в) храни, богати на витамин С: червени и зелени чушки, домати, варени и печени картофи, ягоди, малини, къпини;
г) храни, богати на витамин А: тъмнозелени и жълто-оранжеви зеленчуци (спанак, моркови, домати, тиква) и плодове (дини и пъпеши);
д) бедни на мазнини храни: млечните – нискомаслени. За препоръчване студенопресовани растителни мазнини (зехтин, шафран, ленено масло);

VІІ. Да се избягват:
Всички видове червени меса и готвено с месо (един-два пъти седмично се препоръчва да се яде печена или варена риба); консервирани, пържени, пушени, пикантни и силно солени храни; мариновани и генномодифицирани храни; високомаслени млечни продукти (като сметана и масло); тлъстини, мас, сланина, маргарин; изкуствени и газирани напитки; захар, подсладители; бяло брашно и всичко приготвено от тях – сладкиши, торти, тестени храни. Хляб да се употребява без мая (соден хляб), винаги пълнозърнест, ръжен или типов. Ядките да се употребяват сурови, да се приема често и много лук и чесън. От туршиите приемлива е тази от кисело зеле, тя е с млечнокисела ферментация. Може да се приемат бедни на мазнини храни: всички млечни храни да са нискомаслени, а най-добре е да се избягват, с изключение на домашно заквасено кисело мляко. Да се използват студенопресовани растителни масла като: соево, ленено, зехтин, шафран. Мазнините в храната да са до 30% от дневните калории.
Препоръчва се да се готви на пара, задушаване, бланширане, варене.
Алкохол, особено концентриран, да се избягва. Може само червено вино, но в малки количества. Кафе, шоколад и черен чай да се избягват. Препоръчва се зелен чай и черен шоколад (повече от 70% какао). Да не се употребяват изкуствени подсладители. Естествени подсладители са: мед (но в много малки количества), стевия, ксилитол, агава, глициния, кленов сироп и меласа. Да се избягва готварска сол. Предпочита се употребата на каменна или хималайска сол. Да не се яде горещо. Да не се готви в алуминиеви съдове без специално покритие (т.н. алуминиево отравяне). Да се използват специализирани готварски съдове и дървени прибори. Да не се гладува, но и да не се преяжда. Да се наблегне на алкализиращи храни с нисък гликемичен индекс: лимони, бобови, соя, фъстъци, грейпрут, сини сливи, череши, ябълки, домати, обезмаслени млека, картофи, кълнове, гъби, стафиди, фурми, смокини, хрян, авокадо и кленов сироп. Намалете стреса, доколкото е възможно. Не пушете и избягвайте тютюневия дим, спете достатъчно. Спортувайте умерено и редовно. Редовно дишайте дълбоко. Разхождайте се всеки ден от 3 до 5 км.
VІІІ. Хидроколонтерапия:
Ако нямате заболявания на дебелото черво или скорошна операция е добре да се почисти първично дебелото черво с апарат за хидроколонтерапия или с обикновени клизми.


Липсата на кислород в клетките - основна причина за раковите заболявания



Тук ще прескоча статистиката, сочеща, че броят на раковите заболявания нараства. Това всички ние го знаем не само като информация, но и от личен опит. Ще си позволя да започна с малко статистически данни за причинителите на рака. Според учените 35% от раковите заболявания се дължат на нерационално хранене, 30% на тютюнопушене, 10% на инфекции, 7% – на репродуктивно и сексуално поведение, 3% – на професия, 3% – на алкохол, около 2% – на замърсяване на околната среда и 10% – на други причини. По думите на доц. Шемуел Данон – завеждащ Националния раков регистър, голям проблем у нас е ниската здравна култура на населението. Така например повечето българи търсели лекарска помощ чак в 3-ти – 4-ти стадий на болестта, когато вече е много късно. „Странното е, че повече от 30% от жените с рак на гърдата, които идват при нас, са вече в 3-ти или 4-ти стадий. А това е лесно за диагностициране заболяване – туморът може да се опипа“, твърди доц. Данон.

Открити в ранен стадий и третирани по подходящ начин, много от злокачествените тумори могат да бъдат лекувани ефективно. Ракът не винаги е непобедим! Необходим е сериозен цялостен анализ на всеки конкретен случай, който да установи максимално индивидуалните причинно-следствени връзки, довели до това състояние, и който да определи и ответното терапевтично поведение. То трябва да включва освен стандартните методи на официалната медицина и промени в начина на живот, храненето, изчистване на лоши емоционални и социални практики. Необходими са и някои конкретни назначения за прием на медикаменти, както и на хранителни добавки, подпомагащи алкализирането на организма и най-вече средства, повишаващи кислородното насищане на ниво клетка. Защо последното е толкова важно?

Първата причина за рак се крие в смяната на нормалното кислородно дишане на клетките с анаеробно (некислородно) клетъчно дишане.”Tова е основният постулат на световноизвестния д-р Ото Варбург, отличен с Нобелова награда за медицина и физиология.„Ракът е защитен механизъм на клетки в човешкото тяло, които са принудени да оцелеят в кисела среда, без кислород!  Нормални клетки с кислородно насищане под 35% могат да дегенерират в ракови само за два дни“ – отбелязва д-р Варбург. Съвременните световни експерти заключават, че именно липсата на кислород в клетките и тъканите е свързана с голяма част от здравните ни проблеми и заболявания. Ниското кислородно съдържание на клетъчно ниво води до бързо натрупване на токсини и метаболитни отрови, които създават условия за развитие на всякакви типове патогенни реакции и отклонения, нарастване броя на бактериите и вирусите, както и редица тежки вторични реакции, водещи в крайна сметка до изключително сериозни заболявания, между които най-тежките са раковите. Именно затова прицелното приложение на кислородни средства има важен благоприятстващ ефект.

неделя, 25 март 2018 г.

Алкалност и киселинност на храните





Всяка храна, внесена в тялото ни, води до промяна на киселинно-алкалната среда. Дали една храна е алкална или киселинна се определя от минералното й съдържание. Така например едни от алкалнообразуващите елементи са калий, натрий, магнезий, калций, желязо, а от киселиннообразуващите са фосфор, сяра, йод, манган. С всяка внесена храна в тялото ни ние променяме киселинно-алкалната среда – ако се храним с храна с киселинно pH, това означава, че внасяме киселинност.

Нормалното pH на кръвта е приблизително 7,4 и този показател се оказва жизненоважен. Независимо с какво се храним тялото ни има механизми, чрез които се поддържа постоянно pH на кръвта и извънклетъчната течност от 7,365. Това pH се счита за неутрално с много лека алкалност (7 е неутралното pH, по-ниско от 7 е киселинно, като 2 е силно киселинно, над 7 е алкално)Ако внесем киселиннообразуваща храна, тялото започва да издърпва от запасните си алкални елементи, за да може да неутрализира тази киселинност и да опази неутралното рН на кръвта и течната среда. Тялото ни не е способно вечно да компенсира този киселинноосновен дисбаланс и когато злоупотребяваме с небалансирано хранене дълго време, идва моментът, в който се разболяваме. От тук следва, че това какво има в чинията ни, всъщност има значение.

Много болести са резултат от опитите на тялото да възвърне равновесието на тази вътрешна среда. Според някои ракът е болест, чието развитие се ускорява от киселинността на телесните течности. Раковите клетки се развиват по-добре от нормалните клетки в кисела и бедна на кислород извънклетъчна течност.“ (д-р Гейбриъл Казънс „Съзнателно хранене“).
Д-р Гейбриъл Казънс (Аризона, САЩ) е холистичен лекар
и автор на книги за здравето  


Ако киселинността е завишена, организмът ни започва да издърпва от запасите си алкализиращи елементи. Пример: калцият е алкализиращ елемент, при силна киселинност организмът може да издърпа от запасите от калций (например от костите), за да неутрализира тази киселинност. Нека сега да видим коя храна е алкализираща и коя киселиннообразуваща.
Класифицирането на една храна като киселиннообразуваща не следва от това, че тя е кисела на вкус. Така например зрелите лимони са кисели, но попадат в графата за алкални храни, понеже минералното съдържание в лимоните от алкални микроелементи е много високо и попадайки в организма ни, внася алкалност.


Това са приблизителни рН показатели на храните, като те може да варират в зависимост от начина на производство и отглеждане. В зависимост от нашия конституционен тип и индивидуалност реакцията на организма към всяка храна също може да окаже влияние.

Трябва да се подчертае, че е важно да се поддържа балансът между нивата на киселинност и алкалност – както ацидозата (силното повишаване на киселинността на организма) е вредна, така и прекомерната алкализация води до здравословни проблеми.

Важно е да се отбележи, че има и други фактори, които влияят на киселинно-алкалните показатели на течната среда в тялото ни. На първо място сред тях поставяме общото душевно разположение на човека (продължителната загуба на психичен баланс, негативните емоции, стресът, безсънието се свързват с поддържането на патологично висока киселинна среда в организма). Други фактори са възрастта, минали заболявания, нарушения в метаболизма, равнището на интоксикация в организма и др. Важно също така е дали поемаме достатъчно количество вода, дали дишаме правилно, движем ли се достатъчно.




Лекарствени гъби

Виталните гъби


Днес фунготерапията (лечение с лекарствени гъби) е изключително ефективна и динамична терапевтична наука. “Фунго” на японски означава гъба, а метода за лечение с гъби датира от около 4000 години.
Сега всеки втори антибиотик е синтезиран от съставките на гъби. За съжаление, синтезираните препарати имат своите негативни свойства, докато натуралните биологично активни препарати от гъби нямат такива – те са абсолютно безвредни, не дават странични ефекти и имат мощна лечебна сила. В състава на гъбите са представени балансирани от природата комплекси от различни биологичноактивни вещества. Едни от тях – гъбените полизахариди (лентинан, ланостан, ганодеран, ланофил, грифолан и др.) имат мощни противотуморни свойства, които нямат аналог в растителния свят. Те стимулират Т- лимфоцитите, те пък – макрофагите и организмът започва да отделя веществото ПЕРФОРИН (високо молекулен белтък), което унищожава злокачествени клетки. Перфоринът създава отверстия във външната мембрана на туморните клетки („перфорира” ги), вследствие на което те губят течност и загиват.
Изследванията доказаха, че лентинанът стимулира не само дейността на Т-лимфоцитите, но стимулира и дейността на естествените клетки-убийци или NK-клетките – тип имунни клетки, на които принадлежи главната роля при унищожаването на туморите и вирусите. Тези клетки развиват противотуморна активност чрез стимулиране с интерферон. 
Фундаментални изследвания в този план са направени през 1969 г. от д-р Тетсуро Икекава от Университета Пурдуе в Токио – японския еквивалент на Националния Институт по Рак в САЩ. Препарат от гъбата Шиитаке е бил приготвен във вид на воден екстракт и вкаран в стомаха на мишки с имплантирани вътрешно-мускулни тумори – Саркома-180. Шиитаке е показала високи стойности за спиране развитието на тумори- между 72% и 92%.

Сега в Япония и Унгария се провеждат сериозни изследвания за действието на тези гъби върху доброкачествени тумори и още преди около 4 години в списанията за здраве се появява информация, че реалната противотуморна активност е няколко пъти по-висока от очакваната! Така например лечението на доброкачествени тумори при жените е успешно в 60 % от случаите, а при 30% от останалите жени туморните клетки спират да прогресират и тяхното деление се забавя с десетки, и дори стотици пъти! 
Според японския професор Токи Мори клетки се израждат във всички организми и винаги присъстват ракови. Но организмът изработва ензима перфорин, който като куче-търсач следи тези изродени клетки и ги убива. Докато човек е млад, перфоринът обикновено се изработва в достатъчно количество от организма, но след 35-40 годишна възраст изработването му намалява. Когато изработването му  спре изцяло, онкологичните клетки започват бързо да се делят, без да са притеснени от нищо. Полизахаридът лентинан, съдържащ се в гъбата Шиитаке, влияе за изработването на перфорина – той го увеличава неколкократно и дава мощен тласък на организма за борба с тумора! Т.е. гъбата Шиитаке не унищожава раковите клетки сама, а само възвръща към живот армията от клетки, защитаващи организма. Приемането на екстракт от Шиитаке веднъж годишно за 1 до 3 поредни месеца поддържа изработването на перфорин в организма на необходимото ниво и не дава възможност на раковите клетки да се „размножат!”

По време на клиничните изпитания е установено, че значително намаляват страничните ефекти от облъчване и химиотерапия при болните, които успоредно са приемали Шиитаке.
Освен поразителната антимикробна способ­ност, гъбите притежават и редица други, не по-малко удивителни свойства. Последните изследвания на американски учени предизвикваха сензация: в гъбите са открити летливоподобни вещества, които са наречени гъбени фитонциди. Тези фитонциди са способни да унищожат всеки вирус: от безобидния риновирус, предизвикващ хрема, до страшния вирус на СПИН.




понеделник, 19 март 2018 г.

Посвещение





Посвещавам публикуваното тук съдържание на светлата памет на моя съпруг Николай Гешев. В продължение на близо 10 години той живя със страшната диагноза "тумор в мозъка". През това време в живота му се случиха много важни неща, най-важното от които бе, че ние се намерихме, всеки откри в лицето на другия най-ценния за него човек, откри Своя човек, така дълго и упорито търсен. Любовта ни помагаше да преодоляваме огромните трудности, пред които ни изправяше коварната болест, даваше ни сила да я приемем и да осмислим посланията й и вяра да продължим напред по пътя към изцелението. Въпреки силната ни вяра и божествената искра, която непрекъснато поддържаше пламъка на любовта у нас, в крайна сметка болестта победи и отнесе Николай в другото измерение, в нематериалния свят. Накрая изтощеното му тяло се предаде и угасна, но Духът остава вечно жив, той продължава по своя път към безкрая.
В памет на Николай, чийто Дух непрекъснато усещам край себе си, реших да споделя нашите общи преживявания и опит, натрупани през годините на ожесточена битка, която, уви, често пъти е неравностойна и завършва трагично. Но знам, че винаги има смисъл да се споделя наученото и преживяното, защото, когато си изгубен сам сред бурята, имаш нужда от повече информация, от приятелски съвет, от подадена ръка, от окуражителна дума, която да те мотивира да продължиш напред. Защото надеждата умира последна!
Надявам се и апелирам към всички, които по един или друг начин са се сблъскали с коварната болест и проявяват интерес към публикуваното тук съдържание, да споделят свои мнения, бележки и коментари, да водим беседи по темата, които да са в помощ на читателите. Апелирам също към това винаги да бъдем честни и коректни и да служим на Истината. В името на нас и на нашите близки, в името на Живота!

За име на блога избрах заглавието на прекрасната книга на д-р Давид Серван-Шрайбер "Антирак", тъй като то най-точно съответства на разбирането ми за предназначението на блога – да предоставя информация за стандартни и алтернативни средства и методи, които допринасят за предотвратяването на рака или подпомагат лечението му. Освен това тази книга беше извор на ценна информация за нас относно природосъобразните методи за лечение. И най-важното – през най-тежкия период, когато болестта прогресираше, тя вдъхновяваше всеки наш ден, за да продължим напред с обновени сили и вяра, че изцелението е възможно.

Първата среща на Николай с болестта се е състояла през 2008 г. Вероятно нейният генезис трябва да се търси някъде назад във времето и да се свърже със значително по-ранна дата. Но кого и как е тръгнала болестта, това няма как да разберем. Повечето специалисти, които бяха запознати и следяха състоянието на моя съпруг, твърдяха, че причината за туморното образувание е стара много тежка черепно-мозъчна травма със загуба на съзнание, получена през 2004 г. Може би е наистина така, но това е на физическо ниво. Причината в духовното измерение с днешна дата не ми е отредено да зная, а и не ме вълнува толкова много засега. 
По това време ние все още не се познавахме, така че за този първи етап на болестта аз мога да говоря само въз основа на медицинската документация и на разказите на Николай и на майка му Климентина, която тогава е била неотлъчно до него.
И така, началото е на 27 октомври 2008 г., когато през нощта Николай получава серия епилептични гърчове, които водят до загуба на съзнание. В продължение на няколко месеца той е имал силно главоболие, започнал да забравя много, а от няколко седмици се е оплаквал от пристъпно изтръпване на левите крайници. По спешност е откаран в болницата в Горна Оряховица, където му е направена компютърна томография (скенер). Установява се наличието на разширена вентрикулна система и туморна формация вдясно фронтално, окръглена, с диаметър 4 см. От горнооряховската болница Николай е насочен за лечение към болница „Св. Иван Рилски“ в София, която е специализирана в областта на неврохирургията. Направените в София изследвания потвърждават наличието на туморна формация. Установена е и комуницираща хидроцефалия, за която лекарите изказват предположение, че е вродена.
Съпругът ми е опериран. Отстранена е значителна част от тумора. Повтарям, туморът не е изцяло отстранен. В случая това се оказва невъзможно, тъй като има риск да бъдат засегнати кръвоносни съдове и нервни структури, което би увредило и усложнило допълнително състоянито на Николай. Операцията е успешна, следоперативният период протича нормално и той е изписан в подобрено състояние. Окончателната диагноза, която му е поставена е: Олигоастроцитом II степен. Назначена му е антиепилептична терапия с Тегретол 200 мг, който да приема сутрин и вечер.
След оперативната интервенция Николай се възстановява бързо и скоро се връща към нормалния си начин на живот. Въпреки че още тогава в препоръките в епикризата е вписано, че се насочва към Регионалния онкологичен център за преценка на показанията за допълнителна лъчетерапия, той не се подлага на такава, което на този първи етап от развитието на болестта сигурно е било най-правилното решение.
През следващите години Николай е относително добре. Майка му Климентина, въпреки болестите си, се грижи много добре за него – старае се да му осигури природосъобразен, здравословен хранителен режим. Редовно му дава по схема и хранителни добавки, произвеждани и разпространявани от китайската компания Тянши, която има представителство в България. Системно в продължение на години той приема хранителната добавка "Кордицепс", която е с детоксициращо действие и стимулира имунитета, често я употребяват като помощно средство в борбата срещу рака, считат я като добро помощно за организма средство при туморни образувания в мозъка. Повтарям, говорим за помощно, а не за лечебно средство.
Благодарение на волята си за живот, на спазвания режим, на хранителните добавки и може би на още нещо Николай успява да се възстанови и да продължи да живее с болестта, като я държи под контрол.

Срещнах Николай през есента на 2011 година. Познахме се веднага – всеки разпозна в другия своя човек. Затова и изборите, които трябваше да правим в живота си, не бяха сложни. Те бяха предопределени, те бяха съдбовни и ние със сърцето си вземахме мигновено най-правилните решения. 
Когато се запознахме и започнахме да общуваме, пред мен стоеше усмихнат и енергичен млад човек, който бе безкрайно влюбен и който, вдъхновен от любовното си опиянение, просто не стъпваше по земята. Аз също бях не по-малко луда от любов. И двамата искряхме от щастие и любов. Николай ми съобщи още в самото начало за сериозния си здравословен проблем. Но цялата му визия, енергичността му, вярата му в нашата любов, т.е. в бъдещето, бликащата от него радост показваха, че болестта на този етап е озаптена. Дори ако някой не знаеше за проблема, никога не би се досетил, че той съществува.
През тези безкрайно щастливи месеци от живота ни и няколко години след това болестта бе решила да се оттегли. Даже тя – зловещата и безпощадната, се бе стъписала пред силата на любовта и бе отстъпила, бе дала отсрочка. За колко време, никой не знаеше.

След нашето запознанство през 2011 и през цялата 2012 г. Николай бе жизнен и изпълнен със сила. Разбира се, както болестта, така и оперативната интервенция бяха оставили своите белези – движенията и реакциите му бяха по-забавени от обикновено, понякога се уморяваше по-бързо от нормалното, на моменти краткосрочната памет му изневеряваше. Но интелектът му бе запазен, интелектуалните му способности бяха големи, всичко натрупано през годините като познание и възможност за обхващане на значителна по обем и разнородна информация бе съхранено непокътнато. Николай бе човек с висок интелект. Всичко това му позволяваше да работи и да се справя добре със служебните си ангажименти, да води активен социален живот, да бъде самостоятелен при изпълнението на задачите, които му поднасяше ежедневието. Във всички институции, в които трябваше да се явява за изпълнение на някакъв ангажимент (извършване на прегледи и изследвания, подготовка на медицинска или друга документация, явяване пред специализирана комисия - ТЕЛК и др.), той ходеше сам и постигаше успех.
Освен антиепилептичната терапия с Тегретол 200 мг през този период той приемаше единствено някои от продуктите на Тянши, които оказваха благотворно въздействие върху него. От продуктите за очистване на организма (изхвърляне на токсините от тялото) съпругът ми ползваше главно Хитозан; за регулиране на функциите на отделните системи от тялото чрез подхранване приемаше Кордицепс, който вече споменах; приемаше също и суперкалций с фолиева киселина и лецитин на капсули (за подпомагане на мозъчната дейност и подобряване капацитета на паметта), както и прополис. Майка му Климентина беше много добре запозната с качествата и действието на тези продукти и затова всички й се доверявахме. И резултатът беше много добър.
Друг здравословен проблем, който притесняваше Николай по това време, бе флебитът на десния крак, от който страдаше. Симптомите се бяха обострили – кракът му се подуваше много и го болеше. Налагаше се често да му правят изследване с Доплер, за да се проследява състоянието на вените. Докторите установиха, че венозните клапи на десния крак са увредени, вследствие на което кръвта не циркулира нормално, задържа се в крака и предизвиква тежест, парене, болки, отоци, крампи. Предложиха оперативно лечение, на което не се съгласихме. През следващата година–година и половина ние решихме до голяма степен проблема със собствени сили. Открихме комбинация от билки, които увеличават тонуса на кръвоносните съдове на крайниците, и след продължителното им прилагане всеки ден резултатът беше повече от добър – кракът вече не отичаше, не тежеше, не пареше (само през най-топлите дни от летните месеци се наблюдаваха тези симптоми). Кръвообращението се беше нормализирало. В допълнение към приема на билки под формата на чай, масажирахме крака (движението при масаж винаги е от долу на горе) с венокастан – билков крем против разширени вени с много добро действие. При интерес, мога за предоставя билковата рецепта.

Тук искам да обърна специално внимание на една особеност на онкологичните заболявания, като взема за пример заболяването, от което страдаше Николай. Установеният през 2008 г. тумор астроцитом се причислява към по-скоро доброкачествените тумори, които растат бавно. Бавно, но все пак растат, което неминуемо след време води до втора, трета и т. нат. операции. Така че в периодите, когато болестта е в ремисия, какъвто при Николай беше периодът 2009-2013 г., т.е. цели 5 години, не бива да се забравя, че тя не си е отишла, че тя все още дреме някъде дълбоко в човека. Радвайте се на живота, бъдете щастливи, че сте надмогнали болестта, живейте като здрави хора – пълноценно и на пълни обороти. Но се отнасяйте с уважение към нея, не я пренебрегвайте, защото тази най-мистична и коварна болест ни е изпратена неслучайно и след като веднъж ни е посетила, никой на света не може да гарантира, че няма да го направи втори път. Така че бъдете нащрек, бъдете отговорни към себе си – ходете редовно на прегледи, прилагайте препоръчаните от лекарите стандартни методи на лечение, но също така не се колебайте да подпомагате организма и с алтернативни средства за лечение. Още тук обаче искам да подчертая, че не е най-добрият вариант сами да си предписвате алтернативно лечение на основата на чуто или прочетено някъде. Рискът да сбъркате е голям. Добре е точно когато болестта е в ремисия да потърсите компетентната помощ на специалист по интегративна медицина, който ще ви лекува комплексно, ще прилага комплекни методи за оздравяване на организма. Говоря за доказал се специалист, на когото имате доверие. Правя това малко отклонение, защото имам предвид нашата борба с Николай. Наистина ние никога не спряхме да търсим алтернативни решения, непрекъснато се интересувахме и прилагахме алтернативни средства, но те се базираха на случайния ни опит, а не на целенасочено изработена и единна концепция за лечение на организма, която може да бъде предложена само от добър специалист. Пак казвам – радвайте се, че се чувствате здрави, но не парадирайте с това, не казвайте: "Вече съм здрав! Победих болестта! Време е да забравя за нея!". Не я забравяйте, защото на нея не й е присъщо да забравя. През времето, когато с Николай се държахме ръка за ръка и като един човек с удвоена енергия се противопоставяхме на заболяването, аз искрено вярвах, че той е излекуван. И в един момент вярата ме заслепи и няколко години след това аз не разчетох веднага първите симптоми на завърналата се болест. Но за това ще говоря по-нататък в публикацията.

Николай редовно ходеше на контролни прегледи и изследвания на главата с ядрено-магнитен резонанс – през първите години след операцията от 2008 г. – два пъти в годината, а след това – веднъж. Така бяхме спокойни, че евентуалното прогресиране на тумора ще бъде "хванато" навреме. А туморът растеше бавно. Дори и през годините 2011-2013, в които Николай се чувстваше сравнително добре, туморът растеше. През 2011 големината му е 52/34 мм, а през 2013 – 75/41 мм. През 2013 г. зачестиха и симптомите, че нещо се случва в мозъка. Все по-често той имаше епилептични пристъпи / припадъци. След като отминеха пристъпите, Николай ми обясняваше усещанията си в следния порядък: изтръпване на главата, започващо от горната част и стигащо до врата, схващане на лицевите мускули, изтръпването продължава надолу към ръцете и краката, стягане в областта на гръдния кош и постепенно схващане на цялото тяло, прилошава му, ръцете и краката му се разтреперват и вече не може да стои прав. Стотици пъти съм била свидетел на тези негови състояния, при които винаги се налагаше той да седне, за да не падне. През втората половина на 2013 г. пристъпите му се появяваха средно през десетина дена, в началото на 2014 г. зачестиха - през седмица, после през няколко дена, а през пролетта вече бяха и всеки ден. Състоянието му беше много тревожно, налагаше се да се вземат бързи мерки.
Помня много ясно деня 8 март 2014 г. Всъщност всичко се е запаметило много ярко в съзнанието ми – всеки детайл от нашия необикновен роман, всеки миг от нашата извънмерна любов, всяка секунда от твоето-мое страдание. За тях днес ми напомня все по-засилващата се болка в душата ми, болката по тебе. Усещали ли сте как боли душата? Аз вече знам. Влудяващо е!
Та на този ден, 8 март 2014, бяхме във Враца при лелята на Николай, Магдалена. Беше събота и лекуващият му доктор – проф. Цеков – имаше свободен прием в града. След като разбра за зачестилите симптоми, професорът предположи, че вероятно е дошло време за втора операция. Помня реакцията на Николай – той се стресна не на шега. Разбираемо е – не му се искаше да преживява всичко наново, искаше му се да живее живота си по-радостно, да бъде здрав, свободен от веригите на болестта и страданието. Трудно, много трудно му беше да приеме фактите. Аз бях съпричастна, знаех, че винаги ще бъда с него и ще го подкрепям. Но като че ли все още не си давах ясна сметка за сериозността на нещата, за това какво предстоеше. Може би и аз не исках да приема фактите и съзнателно бягах от истината.
Изследванията, които направихме веднага след това в София, потвърдиха, че туморът е нараснал (размерът му вече беше 82/52 мм) и притиска средната линия на мозъка. Проф. Цеков беше категоричен – налага се нова операция. И аз, и Николай се доверявахме на решенията на професора – в нашия случай той бе доказал, че е много добър специалист, отличен хирург, прецизен в работата си, който винаги подхожда отговорно към заболяването. Но освен безупречното изпълнение на лекарския дълг в отношението му към Николай като че ли имаше и още нещо. Поне аз съзирах съпричастие, искрено желание да помогне, да спаси живота му. На моменти даже ми се струваше, че изпитва бащински чувства към него, че подкрепата му не се състоеше само в това да изпълни безпристрастно задълженията си, а имаше и някакъв личен момент. Това незримо съпричастие успокояваше, вдъхваше сила и кураж, засилваше доверието. Николай му вярваше безрезервно. Той бе поверил живота си в неговите ръце, беше му се доверил като на Бог, сигурен бе, че ще направи най-доброто за него, че ако е необходимо, е способен и на чудо, за да го спаси. Вярваше му, както се вярва на Баща. Професорът наистина даде най-доброто от себе си, за да съхрани живота му в продължение на близо 10 години. Да продължиш да живееш с тумор в мозъка и да преодоляваш болестта цели десет години е постижение, това е максимумът, който рядко се случва при това заболяване. Дължим го до голяма степен на професионализма и усилията на професор Цеков, който през цялото време беше неговият лекуващ лекар. Изказвам му искрената си и дълбока Благодарност!
Перспективата пред нас беше нова операция. И на двамата обаче не ни се искаше все още да пристъпваме към тази крайна мярка. Надявахме се, че можем да намерим нейна алтернатива. Търсехме я не само в спектъра от възможности за по-здравословен начин на живот – храни и хранителни добавки, физическа активност, но и в сферата на мисловната нагласа, в сферата на духа, който дава сили и повдига тялото. Винаги съм мислела, че заболяванията, особено онкологичните, не са случайни – те идват, за да призоват човека към промяна в мисленето, в отношението към себе си и към света, да го накарат да се погрижи по-добре за ума, сърцето и тялото си, да преосмисли цялостния си начин на живот, защото животът е дар Божи. Болестта е път към промяната, като понякога се налага тази промяна да бъде драстична, да преобърне целия живот. И който извърви този път, може би ще намери спасение. Теоретично звучи логично и лесно, но само онзи, на когото се е паднал такъв жребий, знае колко е трудно. Такъв жребий не се пада на всеки – с него са удостоени само избраните. На тях им е предопределено много да страдат, за да очистят душата си още тук, на земята, и да се избавят от оковите на болестта. Понеже е нечовешки трудно, въпреки огромните усилия на повечето, успяват малцина. То е като да промениш кода на живота си, да го препрограмираш. Чудо, за което се изискват свръхестествени сили и което се случва много рядко и само с Божията промисъл.
Николай знаеше, че е сред избраните. Въпреки тежестта, носеше достойно кръста си. През годините беше променил много – беше повярвал в себе си, беше повярвал във възможността любовта да се случи в живота му, беше се научил да овладява емоциите и желанията си, да поема отговорност, да стои спокойно, безмълвно и непоколебимо на мястото си и да посреща всяка трудност с достойнство, беше се научил да приема болката тихо, кротко и смирено, да не безпокои другите със себе си. Николай беше стоик, беше моят герой, а сега е моята звезда.
Осъзнавайки всичко това, през месец март 2014 г. си мислех, че можем заедно, с удвоени сили да се опитаме да преодолеем болестта на духовно равнище. И двамата вярвахме в Божията подкрепа и в чудодейната сила на искрената, отправена с дълбока вяра, смирение и благодарност молитва. Затова, когато прочетохме в интернет за целебната сила на молитвите на отец Михаил от видинското село Покрайна, чиито боговдъхновени слова изцеряват тежкоболни хора, без колебание се отправихме натам. Вярвахме, че нашата обща молитва ще достигне до небесните селения (или по-скоро до Бога в нас), ще бъде чута и ще получи ответ. Вярвахме, че духовното пречистване ще помогне за физическото оздравяване. Отец Михаил ни прие в храма "Света Троица" в Покрайна и дълго време тримата заедно се молехме за оздравяването на Николай. Молитвата имаше положителен ефект върху състоянието му, укрепил вярата си, той наистина получи благословия свише, която му помагаше през следващите трудни за него месеци. Вярно, не успяхме да избегнем операцията, но през цялото време преди и след нея, както и по време на последвалата я лъчетерапия, организмът на Николай бе достатъчно силен и устойчив, за да се справя успешно с предизвикателствата на болестта.

През месеците май – август 2014 г. приложихме стандартните процедури за подобряване на състоянието. Операцията под ръководството на проф. Цеков бе извършена на 15 май. Николай се чувстваше стабилен, той не просто предчувстваше, а знаеше, беше уверен, че всичко ще мине добре. Беше силен физически и духовно, беше изпълнен с енергия, вяра и любов. Имаше перспектива! Той тръгна към операционната с усмивка, шегувайки се с персонала, който беше изпратен, за да го придружи.
Часовете на операцията прекарах в молитва. Няма да скрия, че се притеснявах много, но усещах дълбоко в душата си светло, радостно предчувствие, че всичко ще се оправи, че проявите на болестта преди операцията – непрекъснати епилептични пристъпи, нестабилност в походката, забавени движения и говор, а през последните дни и непрекъснато хълцане, ще изчезнат като с магическа пръчка. Така и стана. Когато го върнаха след операцията, Николай вече беше напълно събуден, усмихнат и щастлив, че се е завърнал, за да продължи напред с възобновени сили. Беше озарен от надеждата, лицето му сияеше в блажена и спокойна усмивка. Сиянието, което излъчваше, го обгръщаше като ореол. Беше чист, бял и прекрасен – докоснат от Бога. Всичко лошо вече беше зад нас, пред нас отново се показваше щастливото лице на живота. Благодаряхме, благославяхме, радвахме се с най-чистата и истинска радост на света. За втори път ни се даваше отсрочка. Аз исках да вярвам и вярвах, че така ще бъде завинаги. Николай знаеше, че всичко е временно, и затова с мъдростта на страдалец, ценеше и благославяше всеки щастлив миг.
След операцията съпругът ми се възстанови напълно само за няколко дена. Възвърна енергичността си, стремеше се да изживее пълноценно всеки миг, да поема с отворени сетива всичко, което му поднасяше този миг, живееше всеки ден, като че той е последен. Така могат да живеят само хората, които носят в себе си съзнанието за обреченост. Бяхме влюбени в живота, благославяхме живота, дарявахме живота. Необикновени времена бяха! Така беше през остатъка от 2014 и през цялата 2015 г.

Важно е да отбележа, че по това време туморът все още не бе показал прогрес, бе запазил показателите си на астроцитом 2 степен.

След изписването прилагахме предписаната антиепилептична терапия – Невротоп от 200 мг, 3х1. Също така онкологичната комисия предписа да се проведе лъчетерапия. Помня, че много се колебаехме тогава дали да се съгласим на това. Мненията както на специалисти, така и на наши близки бяха разнопосочни. Попитах майка Климентина как да постъпим. Винаги съм ценяла мнението й – беше мъдра жена. Беше, защото си замина седем месеца преди Николай. Майка ми отговори следното: "Вие решете, каквото и да решите, аз ще ви подкрепя."
С Николай решихме да проведем лъчетерапията. Сега си мисля, че това беше вярното решение, благодарение на което растежът на тумора бе спрян за около две години. Лъчелечението бе проведено от 18 юни до 11 август 2014 г., като всеки ден дясната темпорална област бе облъчвана с фотони, 2 Gy. Цялостният курс лъчетерапия включваше 30 облъчвания, т.е. общо 60 Gy. По време на терапията на Николай му бяха направени на няколко пъти контролни кръвни изследвания, а също бе насочен за преглед при офталмолог за проверка на очните дъна. Всеки ден паралелно с облъчванията му поставяха инжекции Дексаметазон, съпроводени с приема на протектор за стомаха, обикновено ранитидин. Три пъти в седмицата му вливаха Манитол. Всичко това налагаше да се ходи в болницата по два пъти на ден, тъй като той не беше настанен в отделението. Това не му представляваше особена трудност – той понасяше добре облъчванията. Придружавах го всеки ден, когато се явяваше за поредната доза облъчване – въпреки че се справяше добре сам, трябваше да бъда с него. Когато се налагаше да ходи втори път в рамките на деня, за някаква друга процедура, не винаги бях с него. Цялостният курс на лечение протече нормално, без отклонения и нужда от прекъсване. Освен назначената терапия обаче, Николай приемаше и допълнителни помощни средства, а също така и спазваше стриктно определен хранителен режим.

Спадът на имунитета и цялостното рязко и силно отслабване на организма вследствие на лъчетерапията обаче настъпи около месец – месец и половина след преключване на процедурите. В продължение на един месец Николай се чувстваше много отпаднал, нямаше сили за нищо и през по-голямата част от денонощието лежеше. За да излезе от това състояние, му помогнаха помощните средства, за които ще говоря в следващите редове. 

Смятам за важно да отбележа, че през всеки ден от следващите месеци и години моят съпруг се стараеше да поддържа здравословен начин на живот, да живее така, че да се опита да възстанови баланса между духовното и физическото тяло, да постигне цялостно оздравяване на  ума, духа и тялото. За тази цел той, подкрепян от мен, непрекъснато търсеше и прилагаше средства, които да очистват, попълват и укрепват организма – да го очистват от токсините, да го подхранват с балансирани хранителни вещества и да укрепват имунитета. Ние двамата, сами или с помощта на специалисти, съставяхме схеми за ежедневен прием на билки, храни и хранителни добавки, които редувахме през определен период от време, но като цяло прилагахме непрекъснато със съответните паузи между по-продължителните приеми. Тук, разбира се, няма да представям средствата и рецептите, към които се придържахме през годините, защото те са многобройни и разнообразни. При наличие на интерес, ще ги описвам в отделни публикации. В настоящата ще посоча само някои най-важни според мене неща.
Най-добро прочистващо действие има топлата вода в комбинация с лимон и зехтин; също така добро пречистващо и укрепващо действие имат: копърът и магданозът; канелата, джинджифилът и куркума (за да се абсорбира по-добре куркуминът, куркумата трябва да се приема с черен пипер); оризът и елдата (безценни продукти за прочистване на кръвта); пектинът; бъзакът. По отношение на храненето трябва да се следи за това как храните влияят върху киселинно-алкалната среда, как я променят. Изготвяйки менюто си, трябва да се стремим в него да присъстват повече продукти с алкално pH. Също така е добре да поставяме във водата за пиене минерала клиновит – един от най-употребяваните за различни цели зеолити. Във водна среда той елиминира йоните на тежките метали и радиоактивното замърсяване. Полезни за укрепване на имунната система се оказаха съветите и предписанията на фунготерапевтите, които посещавахме. Специално за заболяването на Николай бяха препоръчани имуномодулатори, представляващи комбинации от гъби и билки, както и допълнителен прием на Кордицепс и Херициум. Благодарение на консултациите със специалисти, както и по собствен път научихме много неща за противотуморното действие на лененото масло в комбинация с извара, на витамин "С", на содата бикарбонат, чийто противораков ефект е вече научно доказан. През тези години разбрахме и за метода на д-р Симончини, при който содата се комбинира с кленов сироп и така ефектът от нейното действие се увеличава. Към всичко това трябва да добавим и необпходимостта да се поемат повече витамини и минерали, особено витамините от група В, както и Д (вигантол).
Наред с хранителния режим се стараехме да укрепваме тялото и духа на Николай чрез по-голяма физическа активност, йога упражнения, четене на духовна литература, както и осъзнаване на изцелителната сила на искрената и дълбока молитва. Опитвахме се да променяме дълбоко вкоренени модели на поведение и мислене, да препрограмираме поне до известно ниво съзнанието си, да създаваме т.нар. "антиракова мисловна нагласа", да пречистваме не само тялото, но и душата. Не зная доколко Николай вярваше във всичко това, но виждаше моята непоколебима вяра и убеденост, че по този път можем да постигнем успех, и вероятно донякъде беше заразен от моя оптимизъм. Освен това през цялото време той безусловно ми се доверяваше и това негово доверие, както и любовта и уважението му към усилията ми го мотивираха да ме следва.
Искам да изкажа специалната си благодарност на госпожа Венета Христова, чиито процедури за детоксикация, както и съветите й относно алтернативни методи на лечение, имаха благотворно влияние върху организма на Николай.
Длъжна съм също да предупредя за две опасности, които трябва да се имат предвид от хората с онкологични заболявания. 1. Всеизвестно е, че е необходимо да се намали до минимум, ако не и да се изключи изцяло, употребата на изкуствена захар и нейните производни. Тук съм длъжна дебело да подчертая, че е наложително да се изключи и консумацията на мед. Отделям специално внимание на това, защото дълго време никой не ни беше посъветвал да спрем изцяло меда. Предвид полезните му качества повечето хора, до които съм се допитвала, препоръчваха умерената му употреба. През годините Николай продължи да консумира мед, и то не в малки количества. Което с днешна дата отчитам като грешка. Медът трябва да се изключи от менюто на хората, страдащи от онкологични заболявания, и да се замени с кленов сироп. Единственият подсладител, който е допустим в този случай е кленовият сироп. 2. Както споменах и по-горе, за укрепване на имунитета се препоръчва употребата на витамини (особено от група В и Д) и минерали. Винаги обаче трябва да знаете предварително какви са нивата им във вашия организъм, т.е. при изследване на кръвта е нужно да се отчитат и тези показатели. Освен пълна кръвна картина добре е изследването да включва и: биохимия (глюкоза, креатинин, урея, общ белтък, албумин, общ билирубин, ASAT, ALAT, GGT, калий, натрий, калций, желязо, ЖСК, С-реактивен протеин (CRP); метаболити (витамин B12, витамин D, феритин). За съжаление обикновено лекарите не поясняват необходимостта от периодично то изследване на тези показатели.
Последните месеци от 2014, както и цялата 2015 г. преминаха спокойно - Николай се чувстваше добре, резултатите от изследванията с ядрено-магнитен резонанс показваха, че туморът няма развитие, че се е капсулирал, че е "заспал", ако използваме медицинския жаргон. И така, болестта бе под контрол – време бе за кратък отдих. Той наистина бе кратък, защото през пролетта на 2016 г. изследването, направено с ядрено-магнитен резонанс показа, че хидроцефалията е увеличила интензитета си – налягането в черепната кухина бе значително повишено вследствие на прекомерно събиране на гръбначномозъчна течност. Налагаше се ново отваряне на черепа, за да се постави шънт / клапа за регулиране на течността. Операцията бе сравнително лека и рутинна, състоянието на Николай след нея беше стабилно и бързо се подобряваше, туморът нямаше развитие. Всичко изглеждаше наред и очакванията ни бяха за дълъг период напред да не се сблъскваме със здравословни проблеми. Отдъхнахме си и се успокоихме. Поне аз наистина вярвах, че проблемите са преодолени, че са зад гърба ни. Това спокойствие обаче бе измамно. Беше просто затишие пред буря.
Първите сигнали за предстоящата буря се появиха през втората половина на 2016 г. Но едва сега, като се връщам назад в спомените, виждам тези сигнали и ги оценявам като такива. Тогава не ги забелязах или не ги оценявах като достатъчно сериозни. Наистина мислех, че всичко е наред, защото Николай не получаваше епилептични пристъпи. Бях уверена, че след като няма пристъпи, значи няма прогрес на тумора. А и като цяло състоянието му до края на 2016 г. бе сравнително добро, не показваше по-сериозни отклонения от нормата. Освен това като един истински стоик Николай никога не се оплака от нищо, никога не сподели за наличието на здравословен проблем. Само от време на време изглеждаше доста уморен, чертите на лицето му се изостриха, погледът бе напрегнат, очите му излъчваха болка и тъга. През месеците февруари – март 2017 г. настъпи влошаване на състоянието му, проявиха се редица обезпокоителни симптоми, които бързо се засилваха: смущения в гастроинтестиналния тракт, обща отпадналост на организма, липса на енергия, апатия, трудна концентрация, сериозни проблеми с паметта, трудно контролиране на крайниците, нестабилна походка. Присъдата дойде скоро – в средата на март 2017 г. изследването с ЯМ резонанс показа, че туморът е нараснал много, станал е огромен. Налагаше се спешна операция.

И така, най-страшната буря в живота ни идваше към нас с бясна скорост и щеше да помете всичко по-пътя си, щеше да ни удря, поваля, разнищва, разкъсва, щеше да ни срине, да съсипе живота ни, да ни умъртви – Николай буквално, а мене в преносния смисъл на думата. Никой от нас не беше преживявал досега такова страшно изпитание.
Когато си насред бурята, винаги си сам. Обикновено хората се дистанцират от изпадналите в беда, бягат, страхуват се, не им е приятно да общуват с тях, сякаш са заразноболни, от които всеки момент може да се прихване тежка болест. Или пък просто не искат да натоварват психиката си с чужди болки и проблеми. Въпросът "Как бих се чувствал, ако утре съм на неговото място?" не съществува за по-голяма част от хората. Те изобщо не могат да допуснат, че подобна ситуация е възможна. Което доказва, че ние не искаме да виждаме по-далеч от носа си.
Не съм справедлива – през този период много приятели, близки и познати ни съчувстваха и ни подкрепяха морално, за което благодаря. Най-голяма помощ (морална, непосредствено при обгрижването, когато беше възможно, и материална) получих от сестрата на Николай – Анжела и от леля му Магда. За което искрено благодаря! Огромна морална подкрепа и ценни професионални съвети получавах през целия период на болестта от д-р Дарена Гешева, моята скъпа Дарена, за което искрено благодаря! Благодаря и на прекрасните ни кумове Димо и Мария за съпричастието и духовната подкрепа, която усещах и продължавам да усещам всеки ден. Благодаря на всички лекари и медицински сестри, на всички екипи, които с искрено желание и с нескрита симпатия към моя прекрасен Николай многократно помагаха за подобряване на състоянието. Специална благодарност към медицинската сестра Анелия Лулева – невероятен професионалист и Голям човек. Сърдечна благодарност към Албена и Дешка – двете жени, които ми помагаха и от които научих много. Но основните участници в смразяващата кръвта битка в името на живота бяхме ти и аз. Ти – главният герой, моят смел боец, и аз, която постоянно бях до тебе, за да те обичам и подкрепям безрезервно. Настъпваше най-черната, най-страшната, най-зловещата година в нашия живот – 2017. През нея се случи ето това.

Март 2017 г. Туморът е станал огромен - налага се операция. Болница, първа операция за 2017, четвърта поред от началото на заболяването. Продължава седем часа, в които аз ежеминутно умирам от страх. Успешна е, реанимация, завръщане в болничната стая, след ден – раздвижване. Този път си много по-изтощен в сравнение с всички предходни операции. Възстановяваш се много бавно. Походката ти е неуверена, сякаш всеки момент ще паднеш. Такава остава до края. Изписват те с известно подобрение, но без резултат от хистологичния анализ – бавел се, щял да бъде готов най-рано след 2 седмици, а реално след около месец. Оставаме висящи във въздуха някъде между световете, без да знаем на кой свят сме точно. Трябва да чакаме – свръхнапрежението продължава.
Вкъщи – денонощна грижа, хранителен режим – близък до кетогенната диета, която се препоръчва при туморни образувания в мозъка, хранителни добавки, билки, сокове.
Април 2017 г. Трябва да се мисли за нови средства и методи за противодействие на болестта! Чета медицински протоколи от експериментални изследвания на лекарствени средства за задържане развитието на мозъчни тумори – има много публикации на руски и американски сайтове. Интересувам се от имунотерапията като метод за лечение на ракови заболявания – установявам контакт с имунотерапевтичен център. Препоръчват ми засилена консумация на белтъчини, но не дават големи надежди специално в нашия случай. След 10-я ден звъня почти всеки ден в отделението по неврохирургия, за да проверя готова ли е хистологията. Не, не, не... След около месец – Да. Уви, резултатът е най-лошият – глиобластом. Това е смъртна присъда. Край! Няколко часа объркване, плач, примирение. Но после – не, трябва да се действа, няма начин да не открием възможност, ние ще я открием, вярвам! Ти си най-важният за мене човек, не може да не успея да те спася. Обичта ще надвие болестта.
Май 2017 г. Продължавам борбата с удвоени сили! Лъчетерапия – 15 облъчвания. По-късно казваха, че сумарната доза облъчване, която си поел, превишава допустимата такава за цял живот и надхвърля възможностите на човешкия организъм. Хранителен режим, добавки, витамини. Кръвни изследвания. Всеки ден ходим за поредната доза облъчване – част от лекарите гледат през тебе, сякаш си невидим, сякаш вече не си от този свят. Не мога да ги понасям, ще ги удуша! Не могат ли да разберат, че ние ще преодолеем болестта. Ние сме изключение!
След края на терапията се чувстваш горе-долу добре и решаваме да се приберем в твоя Лясковец. С влак! Трудно ти е, но успяваш да се движиш, бавно и неуверено, но успяваш. Това е последната ти среща с твоята майка. Майка Климентина си отиде изведнъж след един месец. Пръснало се е майчиното сърце, не е издържало. Благословена е, че не те надживя. Беше вярваща и много добра – Бог се смили над нея и я прибра навреме.
Юни 2017 г. Връщаме се в София. Чета отново медицински протоколи и разбирам за възможностите на препаратите ресвератрол, кверцетин и артемизин (комбиниран с желязо) да повлияят върху развитието на глиобластома. Прилагаме. Прилагаме също и лекарствени гъби и водорасли. За съжаление, вече са налице първите по-сериозни стомашни проблеми. И как би могло да е по друг начин при толкова много лекарства! Предписват ти най-различни протектори за стомах. Същевременно разбирам за благоприятното въздействие върху организма, особено при онкологични заболявания, на натуралните продукти, произвеждани по съвместен сръбско-германски проект и предлагани от клиника за алтернативно лечение в Белград, т.нар. "Нова вита". Те са Корбазол, Имунарк и Гонебазол - укрепват имунитета, атакуват раковите клетки и защитават здравите клетки по време на лъче- и химиотерапия. Поръчваме и закупуваме определени количества. Доставят ни ги след около месец. Имам информация за състава на тези продукти, която мога да предоставя тук при наличие на интерес. Повечето от съставките ги има на българския пазар. Доставката от Белград е скъпа. Правим ново магнитнорезонансно изследване на главата, което показва разрастване на тумора. Проф. Цеков ни приканва към нова операция - втора за годината и пета от началото. Колебаем се известно време, но накрая се решаваме. Преди това обаче отивам на консултация при д-р Е. Найденов, неврохирург в болница "Иван Рилски". Искам да го попитам за мнението му как да действаме оттук нататък, както и за това приложима ли е подготвяната съвместно от български и белгийски специалисти индивидуална ваксина срещу глиобластом – най-коварния мозъчен тумор. В годините 2010–2013 много се говореше за ваксината, но после всичко утихна. Не зная какво става понастоящем с тази благородна кауза, но докторът изобщо не споменва за такава възможност. Написва ми на листче хартия следното:

1. MGMT  →  TMZ
2. 1p/19g  →  BCNU

То се отнася до химиотерапевтичното лечение – ако туморът е от първия тип, се препоръчва лечение с темодал, а ако е от втория – с BCNU, което средство е по-ефективно срещу глиобластома. Заключението е, че спасение може да има, ако туморът е от втория тип и може да се повлияе от BCNU. Което ни подсеща за възможността да направим генетичен анализ на туморните клетки, за да установим най-общо типа на тумора и от какво лечение би се повлиял. Междувременно в края на юни операцията вече е факт – отстранена е част от тумора и кистозна формация. След операцията Николай се чувства по-добре, възстановява се сравнително бързо. Понякога даже излизаме навън. Това, разбира се, крие риск от падане, а ако междувременно се провокира епилептичен пристъп, рискът от падане е 100 процента. Но пък е важно да има движение, така че този риск трябва да се поема. Разхождаме се със сгъваемо столче в ръка, по-късно – с инвалидна количка. На няколко пъти Николай действително получава пристъпи на улицата и се налага да моля / викам за помощ, за да успеем с общи усилия (моите и на околните хора) да го задържим.
Юли 2017 г.  След консултации с доц. Каменова от "Пирогов", виден наш клиничен патолог, предавам парафиновите блокчета с туморна тъкан за ДНК-анализ в Лабораторията по геномна диагностика към Медицински университет – София, която се намира на последния етаж на Майчин дом. Междувременно се приготвяме за пътуване в Турция, Медицински център Анадол до Истанбул, където се надяваме да приложат адекватна на заболяването химиотерапия. Докато се подготвяме за пътуването обаче решаваме да не отлагаме химиотерапията – с резултатите от кръвните изследвания отиваме в отделението по онкология, където назначават първата доза Темодал (обичайното средство, което се дава при мозъчни тумори). Приемът на тази доза е в продължение на 5 дена. През това време спираме всички останали помощни средства – вземаш само Невротоп против епилепсия и хапчета против гадене и повръщане, за които се предполага, че може да съпътстват химиотерапията.
И тогава дойде злокобният ден сряда, 12 юли 2017 г., който преобърна живота ни. В късния следобед Николай получи нескончаема поредица от епилептични гърчове, които не спряха в продължение най-малко на час и половина, т.е. той изпадна в състояние на епилептичен статус. През цялото време, докато чакахме Бърза помощ и след това преди и по време на транспортирането до най-близкото спешно отделение, аз бях прегърнала тресящото и гърчещо се негово тяло и само повтарях молитвени думи на ум. В спешното отделение с големи усилия овладяха гърчовете, но той остана в безсъзнание. На другия ден в болницата ме посрещнаха с думите, че за да го спасят, се налага нова операция – трета поред за 2017 г. и шеста от началото на заболяването. По време на операцията бе отстранена по-голямата част от тумора, но пък след нея Николай не можа да проходи и всичко тръгна надолу.
Случилото се, разбира се, осуети пътуването до Турция. Резултатите от ДНК-анализа показваха, че туморът би се повлиял от химиотерапевтични средства, но предвид състоянието на моя съпруг вече беше невъзможно да ги прилагаме. 
От средата на юли 2017 до 22 януари 2018 г., когато си замина от този свят, моят съпруг повече не стана от леглото, той не можеше самостоятелно да движи торса, главата и краката, единствено с усилия успяваше да движи ръцете. Рехабилитаторът, който идваше редовно, се опитваше да го научи отново да се движи самостоятелно, да се изправя и ходи, но не се получаваше. Все пак мозъкът имаше някакъв лимит на издръжливост. Редовните упражнения, които прилагахме, и изправянето в леглото поне два пъти на ден поддържаха ръцете му силни, тонизираха го, предпазваха от развитие на пневмония, но тялото се отпускаше все повече.
През август се наложи още едно отваряне на черепа – четвърто за годината и седмо за целия период, за да се регулира клапата, която не работеше. След тази манипулация Николай временно се почувства по-добре.
В началото на описвания тук последен период от живота му той разговаряше с нас, но постепенно спря да говори – беше му адски трудно. Мозъкът все повече отказваше да функционира и да управлява тялото. Опитвах се да го връщам към живота, да тренирам мозъчната дейност, като му четях, предлагах му различни занимателни игри, кръстословици и др., но той нямаше желание за подобни неща, а и не можеше да ги прави. Това, към което проявяваше частичен интерес, поне докъм средата на декември, бе телевизията. Пусках му и релаксираща музика.
От залежаването съпругът ми получи декубитална рана на сакрума, за лечението на която се консултирахме с много хирурзи и приложихме множество терапевтични средства, чийто ефект беше различен. Но така или иначе до края тя не се затвори. Ако някой проявява интерес към прилаганите от нас лекарства, мога да бъда в помощ – натрупах солиден опит по отношение на лечението на декубитални рани.
Пак от залежаването Николай получи тромб на десния крак, поради което до края поставях фраксипарин като антикоагулантно средство.
Въпреки антиепилептичната терапия с Депакин хроно от 500 мг епилептичните пристъпи продължаваха, а през последния месец зачестиха изключително много.
Временно подобрение настъпи вследствие на лечението с хомеопатични препарати и тибетски билки, към което се насочихме през последните месеци. За съжаление беше много късно и хомеопатията не успя да даде траен резултат. Въпреки това съм изключително благодарна на уважаваната от мен Ели Логинова – подготвен хомеопат с огромен опит и прекрасен човек, за предписанията, съветите, разбирането и куража.
Не дадоха траен положителен резултат и болничните престои, през време на които се следеше цялостното състояние и дейността на отделните органи, правеха се вливания, поставяха се инжекции, предписваха се медикаменти.
Междувременно ракът беше се прехвърлил и вляво, беше обхванал и лябото полукълбо на мозъка.
Накрая се прибрахме вкъщи. Състоянието на Николай беше крайно нестабилно – поддържаше температура, имаше стомашни кризи с повръщане, които водеха до обезводняване, зачестиха епилептичните пристъпи. Дните се превърнаха в нескончаема поредица от повиквания на "Бърза помощ", транспортиране с частна линейка до спешно отделение за оказване на неотложна помощ, поставяне на инжекции и системи вкъщи. През последния месец гърчовете зачестиха много; дишането беше затруднено, хъркащо; Николай загуби всякакъв контакт с външния свят, затвори се, капсулира се, гледаше, без да вижда; не можеше да се храни и да поема лекарства и течности – всичко това ставаше със сонда; в употреба влязоха кислороден апарат, инхалатор и аспиратор. Около един месец моето момче беше на границата между живота и смъртта. Гаснеше с всеки изминал ден. И накрая угасна на 22 януари 2018 г. в 12 часа.

Така приключи най-страшният период в живота ни. За съжаление, спасение нямаше. Не можахме да го намерим. Не можах да те спася, въпреки че бях готова на всичко, бях готова да платя най-високата цена за това. Диагнозата "глиобластом" (в нашия случай вторичен глиобластом, развил се през последната година от първичен астроцитом, диагностициран през 2008 г.) явно все още в повечето случаи означава смъртна присъда.

Тук искам да предложа няколко съвета:

  • Търсете алтернатива за лечение, за цялостно оздравяване на организма още в началото на болестта; не спирайте да я търсите и в периодите на ремисия. Както казах, болестта е коварна и всичко при нея е доста измамно;
  • Търсете възможности за лечение и по собствен път, но преди всичко се опитайте да откриете подготвен специалист в областта на интегративната и алтернативната медицина, на когото да се доверите и чиито методи за оздравяване да прилагате;
  • Не се отказвайте от традиционната медицина, независимо от алтернативата или по-точно в съюз с нея, вие трябва да извървите и стандартния път, да се доверите и на повечето от стандартните методи (операция, лъчетерапия, химиотерапия);
  • Казвам "повечето от стандартните методи", защото през последната година аз загубих доверие в един от тях – химиотерапията. И по-специално химиотерапията, прилагана за лечение на мозъчни тумори. Първо, защото т.нар. кръвно-мозъчна бариера ограничава разпространението на химическите вещества в мозъка, т.е. в този случай ефектът от химията е почти нулев. И второ, за сметка на това пък тя води до такъв срив във всички системи на организма, че често пъти процесите са необратими и възстановяването е невъзможно. Но повтарям, ефектът от химиотерапията зависи от вида и степента на рака. Освен това решението "за" или "против" е дълбоко лично и тук няма право да се намесва никой. 
Накрая може би някой ще попита: "Струва ли си да се прави всичко това, след като краят е предизвестен?" Убедена съм, че този "някой" не е преживявал болестта като страдание на най-близкия му човек. Тук не говоря за преживявания от първо лице, на собствен гръб, нито пък за преживявания, свързани с близки до сърцето ти хора, говоря за най-близкия човек, за единствения човек. Ако този "някой" беше се опитвал да измъкне от лапите на смъртта най-близкия си човек, то той никога не би дръзнал да зададе подобен въпрос.

Докато преминавахме с Николай през деветте кръга на Ада, аз безусловно вярвах, че спасение има. Борбата беше на живот и смърт, без оглеждане, без връщане назад, без право на грешен ход, задъхана, напрегната, борба, в която се опитваш да изпревариш себе си. Непрекъснато си в трескаво и напрегнато състояние, непрекъснато си длъжен да вземаш решения, които трябва да са верните, непрекъснато трябва да даваш най-доброто от себе си и да правиш най-правилните според тебе неща. Ние правехме тези неща, надявайки се на подобрение, но подобрение нямаше, напротив, състоянието непрекъснато се влошаваше. Въпреки това продължавах да вярвам, че разковничето е някъде много близо пред нас, толкова близо, че е достатъчно само да протегнеш ръка, за да го уловиш. Вярвах в спасителния изход, когато буквално в последните дни от живота на моя съпруг уговарях с уважаван от мене специалист подготовката и приложението на разработена от него противотуморна терапия. Виждах накъде отиват нещата, но вярвах в чудото, защото не исках да пусна Николай, опитвах се да го задържа.
Той знаеше от самото начало. Как ли се живее с тягостното усещане за предстоящия край? Как ли се живее, когато си на легло, неподвижен, изцяло зависим от волята на друг човек? И сега, задавайки си тези въпроси, страдам и се измъчвам, че съм го задържала, а не съм го освободила по-рано. Гледах го, милвах го, прегръщах го, целувах го, опитвах се да разгадая какво чувства и мисли той. И ми се струва, че той също до края не искаше да се предаде, да се пусне, да си замине. Той много обичаше живота и искаше да живее. Не зная, моля се само да не съм навредила, опитвайки се да помогна.
Последното, което помня, преди съвсем да потъне в бездната на агонията, бяха очите му, които показваха, че временно се е завърнал в нашия свят. Те излъчваха изненада и радост, че ме вижда отново, благодарност, че ме вижда отново, и доверие, безкрайно доверие. 

Как да приемеш загубата на най-близкия си човек! С разума може би ще успееш, но със сърцето никога. И ще продължиш да живееш с надеждата за нова среща с него в друго пространство и време. А дотогава всеки ден ще усещаш преобразяващата сила на неговия дух.

Затова, моля ви, правете всичко възможно в името на живота! И невъзможното дори! Поне докато вашият човек не ви каже: "Стоп! Предавам се. Аз бях дотук." Тогава сте длъжни да изпълните волята му.

Искам да завърша тази публикация с благодарност към един много специален за мене човек, който вече не е сред нас. Жената, благодарение на която Николай беше дошъл на този свят. За майка Климентина сплотеността и добруването на нашето семейство беше над всичко. В името на щастието на Николай тя направи големи компромиси, на които не всяка майка е способна. Благодаря й за обичта, за мъдростта и за силата, която вдъхваше у нас.
Светла й памет! 

А сега да си кажем: До скоро! До следващата публикация. Нека утрешният ден да е по-добър от днешния!